Веселин Вучков, специално за Faktor.bg
„Осветих черквата Св. Стефан на Фенер… Присъствуваха официални лица и отбрана публика в черквата, а вън от черквата имаше народ с хиляди на двора и по пътя. Хорът на Софийската черква беше необходим за освещаването на такава хубава черква и спомогна твърде много за блясъка на тържеството. Подир освещението в черквата казах реч, похвала на тружениците по въпроса черковен, по значението на храма… На утрешния ден пак служих с владиците и за ония българи, които пристигнаха сутринта тоя ден с трен 750 души. Пеенето на хора беше превъзходно“.
Това записва в своя дневник Българският Екзарх Йосиф І за датата 8-ми септември 1898 г., когато на празника Рождество Богородично освещава новата църква „Св. Стефан“ на залива Златен рог в кв. Фенер на Истанбул. Екзарх Йосиф І е духовен български водач в продължение на 38 години: от 1877 г. до смъртта си през 1915 г. в София. Днес, повече от век по-късно,
завършва първият цялостен ремонт на храма,
известен като Желязната църква. С това се подновяват надеждите българските туристически фирми от началото на 2018 г. задължително да включат в своите маршрути из космополитния град три адреса с историческо значение за българската нация: Желязната църква, Метохът (срещу нея) и Екзархийския дом в кв. Шишли.
Основният ремонт на Желязната църква е в заключителната си фаза. Десетки строителни работници оформят двора, оградата и част от вътрешните елементи; стотиците чугунени орнаменти, от които е изградена църквата, са обработени детайлно срещу корозията. Изградените с каменни плочи гробове на възрожденските дейци Иларион Макариополски, Мелетий Велешки, Авксентий Велешки и Пайсий Пловдивски, разположени в двора, са покрити грижливо и предстои да бъдат почистени. Цялата строително-ремонтна офанзива на монтажници, реставратори и машини е под вещото ръководство на главния архитект на проекта г-жа Фикрие Булунмаз.
Целта е след месец и половина, на 27-ми декември 2017 г., когато е и храмовият празник „Св. Стефан“, да се извърши тържественото
освещаване на обновената църква
Очаква се освещаването да се извърши от български митрополит, определен от Светия синод, с помощта на отец Ангел от църквата при Екзархията.
Всеобхватният ремонт на Желязната църква продължава близо шест години (с известни прекъсвания), поради което българските туристи и изследователи бяха лишени от възможност да посещават храма. Финансирането е осигурено основно от Истанбулската голяма община и доближава сумата от 4 млн. долара. В следващите месеци предстои и изграждането на трамвайна линия покрай българския храм от страната на залива. А на 7-ми януари 2018 г. ще се проведе тържественото откриване на обекта, с участието на българския премиер Борисов, турския президент Ердоган, българския патриарх Неофит, вселенския патриарх Вертоломей І и други официални лица.
Метохът срещу черквата също е изцяло ремонтиран със средства, предоставени основно от българската дирекция по вероизповеданията. Запустелият преди години три-етажен метох днес е изцяло обновен, а вътре е оформена музейна сбирка. Всеотдайната подкрепа на Настоятелството към Българската Екзархия в Истанбул и неговия председател Васил Лиязе прави възможни посещенията на метоха, Екзархията в кв. Шишли и черквата „Св. Иван Рилски“ към нея, а след Нова година – и на Желязната църква. Осигурена е възможност за автобуси да паркират покрай черквата и метоха.
Нужно е да се напомни колосалното значение на Желязната църква на Златния рог за
пробуждането на българския национален дух
в средата на 19-ти век. През 1849 г. Княз Стефан Богориди, българин на османска служба и внук на Софроний Врачански, подарява за български черковни нужди голям двор с постройки на брега на залива Златен рог в османската столица, в кв. Фенер, недалеч от седалището на Вселенската патриаршия. Издаден е ферман с позволение за български молитвен дом, устроен на първия етаж на дървената къща, а по-късно е построена и Дървена църква в дарения имот, именувана „Св. Стефан“. На 25-ти октомври 1859 г. синът Никола Богориди поставя символично основния камък на бъдещата желязна църква, но същински градеж започва от Екзарх Йосиф І през 1892 г. Църквата е проектирана от арменеца на османска служба арх. Ховсеп Азнавур, а железните елементи са дело на виенската фирма „Рудолф Филип Вагнер“. Скелетът е от стомана, а страните – от ковано желязо, като елементите са захванати от близо 4 млн. болтове, нитове и гайки. Тежащите близо 500 тона елементи са превозени с влакове до Триест, а след това – с параходи до Истанбул. Иконостасът и камбаните са руско дело.
В Дървената черква се провежда т. нар. Великденска акция от водача на черковно-националната борба Иларион Макариополски, когато на 3-ти април 1860 г. не споменава името на цариградския патриарх, а с думите:
„… и всякое епископство православних!“
поема отговорност на български духовен глава. Тук за първи път е прочетен знаменитият Ферман, издаден на 28-ми февруари 1870 г., признаващ българите за отделен етнос в рамките на империята с право на самостоятелна Църква с наименование „Българска Екзархия“. По-рано старите къщи в дарения имот са разрушени и с камъните е построен Метох на три етажа с 25 стаи и голям салон, след това е и седалище на Екзархията. Този Метох е светиня за националната ни история: в началото служи за подслон на пътуващи българи, но постепенно става средище на хилядите български занаятчии, търговци, градинари и др. в османската столица; ползва се за семинария, приют, редакция. Тук през 1857 г. се открива първото българско училище в Цариград „Св. Св. Кирил и Методий“; започва списване и издаване на десетки български вестници и списания, които пробуждат Българското Възраждане; списват вестници Петко Р. Славейков, Марко Балабанов, Драган Цанков и др. Тук Петко Р. Славейков пише и знаменитата си поема „Изворът на белоногата“.
Снимки в галерия:
1. Обновената Желязна църква „Св. Стефан“ в Цариград
2. Църквата по време на ремонта: вътрешен изглед
3. Оригинален надпис с логото на австрийската фирма „Вагнер“.
4. Църквата по време на ремонта през ноември 2017 г.: външен изглед
5. Желязната църква в ремонт: изглед от Метоха
6. и 7. Метох – приемна и класна стая: музейна сбирка
8. 8-ми септември 1898 г. – Освещаване на църквата „Св. Стефан“ от Екзарх Йосиф І