Румънският президент Клаус Йоханис обяви, че е отворен за обсъждане на изпращане на зенитен ракетен комплекс „Пейтриът“ (Patriot) в Украйна, предаде Ройтерс, цитирана от БТА. Той направи това след среща с президента на САЩ Джо Байдън в Белия дом.
След молбите на украинския президент Володимир Зеленски за спешна помощ, правителствата на ЕС бяха призовани миналия месец да доставят повече крайно необходими отбранителни системи на Киев. Германия обеща допълнителна батарея „Пейтриът“, а Испания съобщи, че ще достави противовъздушни ракети „Пейтриът“. Други европейски страни, включително Гърция, Нидерландия, Полша, Румъния и Швеция също имат системи „Пейтриът“, припомнят световните агенции.
„Имаше дискусия кой може да изпрати системи „Пейтриът“ за Украйна през последните няколко седмици“, каза Йоханис пред журналисти във Вашингтон след разговора с Байдън. „Президентът Байдън го спомена на нашата среща и аз бях отворен за дискусия. Трябва да го обсъдя във Върховния съвет по отбрана, за да видим какво можем да предложим и какво можем да получим в замяна, защото е недопустимо да оставим Румъния без противовъздушна отбрана.
Румънската армия официално получи от американски производители първата установка от американската система за противоракетна отбрана Пейтриът от партидата от общо седем батареи.
Румъния подписа своя договор за 4 млрд. долара за придобиване на „Пейтриът“ през 2017 г., най-големият договор за обществена поръчка на държавата от НАТО и ЕС до момента, с първа доставка през 2020 г.
В момента Румъния има само една действаща батария. Йоханис каза, че дискусията е била за една от батареите, които са в напреднал етап на въвеждане в експлоатация.
Румъния, член на НАТО от 2004 г., има 650-километрова граница с Украйна и многократно фрагменти от руски дронове са се отклоняват на нейна територия, докато Москва атакува украински пристанища в съседство, от другата страна на река Дунав.
Йоханис каза също, че е разговарял с Байдън за кандидатурата му за висшия пост в НАТО. Йоханис повтори, че не е оттеглил кандидатурата си въпреки силната подкрепа в рамките на алианса – включително от самия Байдън – за досегашния нидерландски премиер Марк Рюте.
Според Йоханис наличието на двама кандидати за поста не руши единството на Северноатлантическия алианс. „В крайна сметка един от двамата кандидати вероятно ще бъде избран за следващия генерален секретар. Важното е да не се смесват нещата. Имаше хора, които казваха, че ако има двама кандидати, това нарушава единството на Алианса. В никакъв случай! Алиансът е силен, ние вървим напред. Но е добре да има двама кандидати, защото тогава има възможност да се отворят нови теми за дебат и очевидно има шанс нещата да работят по-добре", каза Йоханис.
Източният фланг на НАТО
Според Йоханис има нужда от още по-твърд ангажимент на Източния фланг на НАТО – за отбрана, но и за възпиране. „Разполагаме с тези бойни групи, разполагаме с войски, но според мен това не е достатъчно. Нуждаем се от много по-силен ангажимент към Източния фланг, както за отбрана, така и за възпиране, но възпирането не означава да се изпратят повече войски на източния фланг. Възпирането означава да бъдем подходящо оборудвани, означава да имаме достатъчно производство на отбранителна промишленост. Знаете много добре, че помощта за Украйна се задъхва в чувствителна област, артилерийски снаряди, и това не може да остане така, както е сега", каза Клаус Йоханис на пресконференцията.
Той подчерта, че възпирането означава държавите от НАТО да станат по-мощни, а за да се случи това, трябва да се отделят повече средства за отбранителната индустрия, за тези, които участват в закупуването на системи.
„Ако искаме да имаме функционираща система на Източния фланг, тя трябва да има съответното логистично покритие. Например за горивото, това е от съществено значение. Всяка армия спира, ако й свърши горивото, и ние трябва да имаме система за зареждане с гориво на целия Източен фланг. Тези въпроси са от жизненоважно значение", посочи румънският президент.
Той спомена и стратегията за Черно море. „Войната е в Черно море, тя е в Черноморския регион, а не в друг регион. Трябва да се съсредоточим повече, да бъдем по-конкретни, да разработим конкретни цели, да разработим стратегии, за да предотвратим разпространението на конфликта и, разбира се, в крайна сметка да постигнем мир, който да отговаря и на целите на Украйна", обясни Йоханис. Той каза, че Румъния ще подкрепя Украйна толкова дълго, колкото е необходимо и че общият приоритет както на ЕС, така и на САЩ, е Русия да не спечели войната.