Димитър Иванов
След първия тур от президентските избори в С. Македония резултатите, публикувани от Държавната избирателна комисия на официалния и сайт, показват, че от 99,85 процента от обработените гласове, т.е. 3474 от общо 3508 избирателни секции, кандидатът на ВМРО-ДПМНЕ Гордана Силяновска Давкова води с 362 682 гласа, т.е. 40,08%, пред Стево Пендаровски от СДСМ със 180 306 гласа (19,93%).
Тези избори резултати в Северна Македония отварят много теми и пред българското общество. Дали зад прокламациите на родни политици за "защитата на българските национални интереси" в контекста на "българо-македонския спор", не се целеше връщането на ВМРО-ДПМНЕ на власт и засилване на проруските партии в РС Македония? Дали отношенията между България и РС Македония не са жертва на руска хибридна война? Тя винаги и навсякъде стъпва, засилвайки национализма, а в контекст на "българо-македонския спор" виждаме как действа огледално в двете страни по дълбоко емоционални теми, които са извън подписания Договор за добросъседство. И не на последно място, темата за общите корпоративни интереси на
двете дълбоки държави
На всички в България направи впечатление изявлението на Любчо Георгиевски за македонската дълбока държава и обвързаността и с Белград. Но дали си зададохме въпроса - съществува ли и паралелна на македонската българска дълбока държава? И ако такава има, с кого е тя обвързана и сътрудничи ли си с македонската дълбока държава, зависима от Белград?
В българското общество остана незабелязан интересен факт от последните дни - посещението на бизнесмена Николай Вълканов (бивш вицепрезидент на „Мултигруп“ на убития Илия Павлов, б.р.) в РС Македония, по-точно в мината ,,Булмак-Злетово". Неслучайно по време на кампанията за избор на президент Вълканов нескрито даде своята
подкрепа точно на лидера на опозиционната ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицкоски,
изразител на най-яростния антибългаризъм. Но подкрепа получи и на водачът на депутатската листа от същата партия в избирателния район "3", Драган Ковачки. Вероятно българското общество едва ли знае, че Драган Ковачки, който е военен и член на изпълнителният комитет на ВМРО-ДПМНЕ, е санкциониран - има отказ от НАТО за достъп до секретна информация на Алианса. Тази санкция срещу него е достатъчен знак на кого дава подкрепа българския бизнесмен. В евроатлантическите среди в РС Македония Драган е известен като разпространител на фалшиви новини и човек, който непрекъснато атакува министъра на отбраната Славянка Петровска, която дава безрезервна подкрепа на Украйна срещу агресията на путинова Русия.
Малко са хората които следят българо-македонските отношения от вътре и не са запознати с факта, че в миналото първото работно място на бившия премиер на РС Македония Никола Груевски, който сега се укрива в Унгария, е в Балканска Банка в Скопие. Именно тя бе част от „Мултигруп“. Едва ли е случайно, че по време на правителството на Никола Груевски, който бе и лидер на ВМРО-ДПМНЕ, Николай Вълканов придобива мините "Злетово" и "Тораница" и сега връща жест към неговата партия.
Посещението на Николай Вълканов стана факт непосредствено след интервю на бившия македонски посланик в София Марян Гьорчев (много близък до кръговете на бившата „Мултигруп“). В него той открито обвини бившия премиер Зоран Заев, че е сгрешил като не е позволил на български компании да влезнат като инвеститори в Комерсиална банка и македонския Телеком, а Вълканов да придобие металургичния комбинат "Фени". Като пояснение - Марян Гъорчев дава това интервю от позицията на "стратегически партньор" на лидера на ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицкоски и съветник на изпълнителният комитет на партията.
От изложените факти и обстоятелства произлизат логичните въпроси, на които
българските граждани трябва да получат отговор:
1. Имало ли е на политическо ниво подобно искане от правителството на Борисов към Заев за български инвестиции в Комерсиална банка, македонския Телеком и ФЕНИ?
2. Можел ли е тогавашният премиер на РС Македония Зоран Заев да отговори положително на тези искания, след като той не е собственик на посочените бизнес-субекти и няма как да се разпорежда с тях?
3. Дали заинтересованата българска компания, която е искала да придобие дялове от македонския Телеком по това време, е Виваком на Спас Русев, зад който стои руската банка ВТБ и Милен Велчев, за когото се говори, че е в изключително близки отношения с бежанеца в Будапеща Никола Груевски?
4. Ако пък Зоран Заев е отказал български бизнес искания, може ли причината за македонския отказа да е продиктувана от съмнения за свързаност на българските бизнесмени с Москва ?
В контекст на обсъждането на свързаността на българската и македонската дълбоки държави не може да не се зададе и въпросът - кой и с каква цел покани бившия кмет на Куманово и сегашен кандидат за президент Максим Димитриевски на интервю по държавната БНТ? Запознати с вътрешните процеси в РС Македония твърдят че зад политическия проект „ЗНАМ“ на Максим Димитриевски стои президентът на Сърбия Александър Вучич, който цели отслабване на управляващата СДСМ и идване на власт на про-сърбската ВМРО-ДПМНЕ. От друга страна, публична тайна са свързаността на Николай Вълканов с ДПС и Ахмед Доган, както и стари обвързаности на директора на БНТ Кошлуков с почетния председател на ДПС.
Крайният ефект от появата на Максим Димитриевски по държавната БНТ бе публично да разпространява записа от интервюто си по време на цялата президентска кампания, представлявайки се за герой, който е държал лекция на българите в центъра на София.
Вероятно горепосочените лица от българската дълбока държава виждат интересите си във връшането на ВМРО-ДПМНЕ на власт. Faktor.bg вече е коментирал в своя публикация присъствието Орце Камчев в България и обвързаностите му с ВМРО-ДПМНЕ, имайки предвид, че Камчев е сочен като един от основните спонсори на тази партия.
Най-голямата част от българските политици твърдят днес, че с "френското предложение" сме защитили българските национални интереси и сме прехвърлили топката в РС Македония. Но остават съмненията, че тази игра за вписването на българите в конституцията е координирано с ВМРО-ДПМНЕ, която категорично отказва промяна на конституцията.
От друга страна пък, лидера на ДСБ Атанас Атанасов твърди, че шефът на ДАНС е на мнение че "френското предложение" е заплаха за българските национални интереси, без да даде детайли по какъв начин и защо това е така.
И вместо българските политици да се хвалят, че са прехвърлили топката в РС Македония, което е самопризнание за липса на дългосрочна стратегия, би следвало да отговорят на
три елементарни въпроса:
1. Искането на Румен Петков и Георги Първанов за анекс на Договора за добросъседство, на база на което в последствие Румен Радев инициира Рамкова позиция и се стигна до ВЕТО, част ли е от руската хибридна война срещу България и интересите и на Балканите?
2. Отказа на България от лидерската позиция на Балканите в интерес ли е на българските национални интереси?
3. Идването на ВМРО-ДПМНЕ на власт в РС Македония в интерес ли е на българските национални интереси? И ако българските политици също са на едно мнение с българската дълбока държава по отношение на ВМРО-ДПМНЕ, да обяснят защо се получава това съвпадение, както и кой е общият интерес на Белград и София във връщането на ВМРО-ДПМНЕ на власт.