Това става с едностранно, произволно повишаване на лихви по кредити, след като кредитите вече са били отпуснати. Това обявиха днес на пресконференция в залата на „София прес” Любомир Христов, ChFC – ИДФК , Богомил Николов, “Активни потребители”, проф. Кръстьо Петков, експертно сдружение ГЛАС, Георги Атанасов, Български Финансов Форум, адв. Веска Волева, адв. Валентина Иванова, Български Финансов Форум и Васил Кендов. Те са обединени в иницативна гражданска група „Зщити се”, която се обяви за промяна на банковото законодателство и за защита на пострадалите от потребителски и ипотечни кредити.
Участниците в пресконференцията изнесоха данни, че много банки в България вече са осъдени многократно на първа инстанция от свои клиенти. В тази група попадат Пощенска банка и Уникредит Булбанк – по 12 пъти всяка, в т.ч. с влезли в сила решения.
Регулаторите, БНБ и КЗП, са изобличени за негласно съдействие на клептобанкирането и нехайство към вменените им със закон задължения.
Експертите от „Защити се” са категорични, че кредитополучателите и потребителите на финансови услуги въобще, са лишени от действена, ефективна извънсъдебна защита, а гарантираната от държавата чрез съда възможност е силно затруднена.
Законът за потребителския кредит, в сила от 2010 г. легализира едностранното повишаване на лихви както за потребителски, така и за ипотечни кредити.
За слагане край на порочните практики на клептобанкиране и възстановяване конституционно гарантираната равнопоставеност между банки и търговци на други финансови услуги от една страна и техните клиенти от друга, обществениците предлагат пакет от 7 законодателни мерки.
В открито писмо предлагаме изброените мерки на народните представители, правителството, като информираме Президента и Омбудсмана и средствата за масово осведомяване, с цел срочно предприемане на адекватни действия.
Обществеността трябва да следи овластените, както и опозиционни политически партии и формации за отношението им към тези мерки. Всяко частично и неточно изпълнение на тези мерки ще е сигнал за това, че съответната политическа сила загърбва интересите на потребителите и обслужва банковото лоби, обяви проф. Кръстьо Петков.
Ето и седемте мерки които ще възпрат банките да извиват ръцете на клиентите си:
1. Пазарен референтен лихвен процент. Ефект: занапред банките няма да променят едностранно лихвите по кредити . Незабавно ще намали вноските по съществуващите кредити с между 100 и 600 лв. месечно Това са сумите, които както показва съдебната практика, банки събират без правно основание. Изисква промяна на една дефиниция в Закона за потребителския кредит.
2. Промени в Гражданския Процесуален Кодекс (ГПК):
2.1 Отмяна на думите “и банките” в чл. 417, т. 2 от ГПК и даване възможност на длъжници да повдигат иск за неравноправни клаузи в договора за кредит, с което изпълнителното производство се спира. В съответстие с европейското право, разтълкувано от Съда на Европейския съюз през март 2013 г. Ефект: Стимулиране на банките към отговорно кредитиране и внимателна оценка кредитоспособността на клиента преди отпускане на заем.
2.2 Промяна на чл. 435, ал. 2 от ГПК, с оглед даване на възможност за длъжника да да обжалва цената на продаваемия имот. Ефект: Предотвратяване на възможността банките да продават обезпечения на свързани лица на цени под пазарните като оставят непокрития дълг в тежест на клиента.
2.3 Премахване от чл.47(7) ГПК (касаещ призоваване и уведомяване чрез залепване на уведомлението) на думите “както и за връчване на заповед за изпълнение”
(пълен текст–” (Доп. - ДВ, бр. 42 от 2009 г.) Разпоредбите на ал. 1 - 5 се прилагат съответно за връчването на съобщения на подпомагаща страна, както и за връчване на заповед за изпълнение.” )
Ефект: Отнема се възможността за злоупотреба с процесуални права и груби нарушения при призоваването и се възстановява възможността за реална защита на правата и интересите на ответника в заповедното и изпълнително производства, като остава в сила задължението на съда за назначаване на особен представител–адвокат, защитаващ ответника, като условие за извършване на всички последващи процесуални действия. Така ще бъде решен проблемът с поставяне на гражданите пред свършен факт – на влязъл в сила съдебен акт и изпълнителен лист, при незнанието им за извършване на съдопроизводствени действия срещу тях, а в редица случаи – дори извършена публична продан на имуществото им без тяхно участие.
3. Забрана на такса "предсрочно погасяване" след първите 12 вноски. Ефект: възможност на клиентите за рефинансиране при по-изгодни условия и стимулиране на конкуренцията между банките.Това няма как да отпадне. Ще стане по-лошо. В UK практиката за липса на наказателна лихва е след първите 36 вноски. Не знам и аз как ще е в готвената евродиректива.
4. Закон за финансов омбудсман – орган за извънсъдебно решаване на спорове между банки и други финансови институции и техните клиенти. Ефект: бързо и безплатно за клиентите решаване на спорове извън съда с възможност за получаване на парична компенсация. “Отдел” в КЗП не е подходящ. Подходящ е самостоятелен Финансов Омбудсман, отчетен пред Народното събрание, а не пред БНБ или министерство и отговорящ на критериите за членство в Европейската система на финансови омбудсмани FIN-NET. КЗП не изпълнява тези критерии и всеки нейн отдел би продължил да служи единствено за заблуда на обществеността. Това трябва да е граждански орган, а не държавен и подотчетен на Народното събрание. Или поне да има гражданска квота. Иначе ще си имаме омбудсман дето за нищо няма да става.
5. Закон за несъстоятелността на физическите лица, с който да се разграничат тези, които не искат да обслужват дълговете си, от тези, които наистина не могат. Това ще даде шанс на последните за ново начало. Такива съществуват или се обсъждат в момента в 24 от 27-те страни-членки на ЕС.
6. Учредяване на ефективен регулаторен орган извън БНБ за регулиране на търговските практики на банките и другите финансови институции. Този орган да има право да издава Наредби и предписания, с които да не допуска и да сакнционира подвеждащи и измамни практики на финансовите институции. Така както прави всеки сериозен регулатор. КЗП не е такъв регулатор в сферата на финансовите услуги - не може да приема наредби.
7. Предоставяне защита на малките и средни предприятия – кредитополучатели, еквивалентна на защитата на потребителите като върху тях се разпространи действието на разпоредбите на Закона да защита на потребителите и Закона за потребителския кредит.