Заради този случай държавата ще плати над един милион обезщетения
Съдът установи категорично, че уличените от МВР и обвинението не са убийците на бившия премиер, категорични са Лъчезар Таков и Димитър Вълчев
Топ адвокатите Лъчезар Таков и Димитър Вълчев са защитници на строителния предприемач Ангел Василев, един от основните обвиняеми по делото „Луканов”. От седмица двамата са наострили слух, след като в няколко медии се завъртяха инсинуации, че арестуваните по този процес не са били малтретирани, и сега неоснователно съдят България в Страсбург. Пред Faktor.bg двамата известни юристи коментират скритите страни на процеса и кой има интерес да твърди, че съдът е пуснал убийците на свобода.
- Как изведнъж темата за убийството на Андрей Луканов възкръсна и предизвика толкова противоречиви изявления?
Димитър Вълчев: Всичко се завъртя, след като Юри Ленев оповести резултата от съда в Страсбург, той подаде топката. От там нататък всеки започна да реагира и говори както му е удобно и изгодно.
Лъчезар Таков: Целите с преекспониране на един такъв случай са многопосочни. Правят се опити да се повлияе на избора за главен прокурор, който предстои в четвъртък. Идеята е да се опетни единият от кандидатите. Чрез делото за убийството на Луканов се хвърля съмнение върху случай, който е решен на няколко инстанции от магистрати, символи в съдебната система. Като започнем от Румен Ненков, Бойка Попова, Ваня Керанова, Мая Цонева, Галина Тонева, Антоанета Данова, Цветинка Пашкунова, Иван Недев, тоест, това са институции в правораздаването, стожери в правосъдието.
Д.В.: Тези имена добре, че ги има в правораздаването, за да има правосъдие в България.
Л. Т.: Да се хвърли съмнение върху почтеността на тези хора е най-малкото абсолютно нахалство и смехотворно, защото всичките тези различни състави са приели в крайна сметка, че има упражнено полицейско насилие, с цел изтръгване на самопризнание Това не се отнася само до Юри Галев, но и за още двама от подсъдимите – Кичатов и Георги Георгиев. Съставът на Европейския съд е просто поредният съдебен орган, който също признава, че е имало насилие. И при тази ситуация да излиза Ботьо Ботев и един друг наш колега адвокат, който е заинтересован и да хвърлят петно върху съда, не е просто в интерес на правораздаването.
Д.В.: Спекулативните твърдения, че издигането на Румен Ненков в КС е част от сделката по това дело, а сега и предлагането на Галина Тонева за главен прокурор, е просто абсурдно. След оправдателната присъда от 2006 г, по делото „Луканов” нека се види Румен Ненков колко години опъва ярема като зам. председател на ВКС, за да стане конституционен съдия през 2011 г. – това са просто смешни обяснения, които целят да прикрият някаква гузност и вина на други хора, отговорни по този процес.
- Кой е гузен по това дело?
Л. Т.: Ами, анализирайте, кой реагира сега на присъдата от Страсбург. Излиза Ботьо Ботев и твърди, че това е дело срещу България, а не дело с пряко негово участие. Как той няма да е заинтересован, заради неговото поведение като разследващ. Той е бил шеф на групата, извършила безчинствата по отношение на Юри Ленев, заради него държавата ще плаща обезщетения, но не той , а данъкоплатецът. Става въпрос за над един милион лева обезщетения за нарушени права на хора по това дело. Ангел Василев вече осъди в Страсбург България за 250 хил лв., Ленев за 50 хил. лв., предстоят исковете на Кичатов, Георги Георгиев. А освен тези пари са похарчени средства и за разноските на съдебната система по тези дела, тях кой ги изчислява и калкулира? При тази ситуация и при тези факти Ботьо Ботев да ходи по телевизиите и да твърди, че няма никакъв интерес от тези скандали е просто смешно.
- Вие познавате в основи това мега дело – упражнено ли е насилие към задържаните за убийството на Луканов? Ботев твърди, че срещу Ленев е имало грубост единствено при ареста му, защото е оказал съпротива, а къщата на ужасите в Копривщица е просто измислица?
Л. Т.: Безспорно е имало насилие. Нека Ботев отговори, кой е разрешил и за кого е било необходимо отвеждането на Ленев от дома му, където чества рожден ден на съпругата си в момента на ареста до къщата в Копривщица? Ленев е бил под полицейска опека, с качулка на главата и мястото му е в следствения арест в София. Какво прави тогава арестантът в Копривщица?
- Имало ли е санкция на прокуратурата Ленев да бъде транспортиран до Копривщица и да пребивава там?
Л. Т.: Не, няма такава санкция и в случая става дума просто за полицейско отвличане.
- Каква е истината около белезите и следите от насилие по тялото на Ленев, малтретиран ли е и след ареста?
Д. В.: Ленев е освидетелстван и то по настояване на майка му. Нямам представа как тази жена се е преборила да постигне това, чрез разпореждане на шефа на Националното следствие Бойко Рашков. Той не е можел да наложи на следователя по делото Олег Янев, който е в екип с Богдан Карайотов, Ленев да бъде прегледан. Пред мен лично следовател, който по това време е разпитвал Юри Ленев, ми е казвал, че като го видял направо е изтръпнал от вида му и е поискал да му се окаже медицинска помощ. И най-важният факт – следите по Ленев, от така нареченото полицейско озаптяване, са били толкова жестоки и тежки, че са личали на 53-я ден след ареста му, когато е освидетелствал. Според лекаря това не са белези от респектиране, а от малтретиране.
Л. Т.: Идентична е ситуацията и с задържането на Русов. Ботьо Ботев е разпитван в съда и той обясни, че с двама негови колеги се разхождали в Бургас и видели Русов да пие портокалов сок в сладкарницата на хотел „България”. Платил си сметката и в този момент те го задържали.
Д. В.: Тука има един голям куриоз. Когато Русов е отведен в Националното следствие, му е направен протокол за обиск преди да го вкарат в ареста. В него са установени само червонци и нито една българска стотинка. Освен това има справка, че Русов не е влизал по законен път на територията на България през тази година. Той самият казва, че е бил отвлечен от дома си, превозен с кораб с български флаг. Държали го в една каюта с двама полицаи. Описва доста подробно единия и казва, че това е бил Ботев. Така може да говори само очевидец.
- Тоест, не само Юри Ленев, но и другите лица арестувани по това дело са били обект на насилие?
Л. Т.: Да, това е истината. В Украйна от родния му град същото е сполетяло и Юри Кутепкин. Но сега основният въпрос е на кого вярваме ние – на Ботьо Ботев, който е замесен в тези полицейски отвличания и мъчения, или на няколко инстанции от българския и европейския съд? Най-важното е, че четири противоречиви по своята същност съдебни състава потвърждават, че Ленев е бил малтретиран, дори и първият, който ги осъди и призна за виновни, потвърди, че са били подложени на мъчения. Реално показанията от тези хора са изтръгнати с насилие и жестокост. А не може признания, получени в следствие на насилие да стоят в основата на една осъдителна присъда. Не може по този начин да се вярва на Ботьо Ботев, той беше свидетел на обвинението.
Д. В.: Когато Ботев беше разпитван като свидетел, той реално трябваше да защитава лично себе си, като личност и като оперативен работник в МВР. Защото от всичко това, което се изясни по това дело, така нареченият топ полицай трябваше да бъде привлечен под наказатлна отговорност и то за няколко престъпления – отвличане на чужд гражданин в чужда държава, незаконното му вкарване в страната, фабрикуване на фалшиви доказателства, във връзка със задържането му, побой и малтретиране на задържан. Това не са нарушения по служба, а директно престъпления.
- Ботев твърди, че когато Ленев сменя служебния си защитник с адвокат Рени Цанова, подписва декларация в присъствието на защитата си, че не му е оказван натиск и не е малтретиран?
Л. Т.: Ленев е дал обяснения по тази тема и то пред съда. Първо е посъветван да постъпи така от адвокатката си, а на въпрос на съдията, защо е приел този неистински съвет, той отговаря: „Защото адвокатът след срещата с мен става и си отива, а аз оставам в ареста и трябва да оцелея. Оставам под контрола на тези хора, които ме насилваха за да получат показания и нямах друга алтернатива, освен да слушам съвета й”. Отделно с колегата Вълчев бяхме подготвили материали, че адвокатът му Цанова действаше против интересите на Ленев и в полза на обвинителната теза.
- А каква е мистерията в твърденията, че Бойко Рашков е вадил от ареста Ленев и едва ли не е правил паралелно разследване, и се опитвал да потули следите на престъплението?
Л. Т.: Това са съчинения на Ботьо Ботев и на адвоката на полицаите, които са го задържали Истината е, че Рашков, в качеството си на шеф на националното следствие, е обърнал внимание и е разпоредил извършване на проверка на сигнал, отправен от майката на Ленев до него. Тя описва, че при първата среща със сина си е била ужасена от вида му. Когато я допускат до него, той вече е престоял в ареста 10 – 15 дни. И по повод на този сигнал шефът на следствието се разпорежда да се провери има ли увреждания, малтретиран ли е. Вещото лице по процеса даже установи, че имало изтръгване на ноктите, а страданията са били така болезнени, че да принудят и да сломят арестанта да прави признания, за да се спаси.
Д. В.: Реално, благодарение на Рашков, Ленев е освидетелстван на 53-я ден. И това става, въпреки усилият на двамата разследващи Олег Янев и Богдан Карйотов да не позволят установяването на тези травми и наранявания. Вещите лицата, които са направили констатациите, са абсолютно независими и носят отговорност за протоколите, които са изготвили. Истината е, че тогава искаха Бойко Рашков да го отстранят и дискредитират, заради това, че имаше човешки отношение. За да сме обективни, по това време се говореше, че Рашков е бил приятел със зърнения бос Райко Петров, който две години също престоя в ареста без основание. Били са приятели по ловна линия, но покрай това е слушан телефона на шефа на следствието. Но там имаше и друга игра – сред колегите се говореше, че искат да сменят Рашокв от поста и сложат Янев или Карайотов на неговото място.
- Адвокатката на полицаите, задържали Ленев твърди, че ще искат възобновяване на делото за насилието.
Л. Т.: Тя няма правен интерес и не знам от каква позиция го заявява. Нейната теза е, че в тримесечен срок България може да обжалва решението на Страсбург пред по-горната камара на институцията. Но това може да го направи правителството. Такова обжалване би допринесло само за утежняване на процесуалното положение на България с осъждането й.
- Излиза, че с медийния шум около присъдата в полза на Ленев хората, които са отговорни за арестите и мъченията, сега си търсят алиби и оправдания?
Л. Т.: Как няма да търсят такова оправдание, след като заради Ботьо Ботев и ръководения от него екип България трябва да плати огромна сума. Щетата за държавата по това дело е с уникални размери. Няма как тези лица да не са заинтересовани - единият, като ръководител на групата, провеждала разпитите и разследването, а другият - като защитник на полицаите, арестували Ленев.
Д. В.: Изброих поне няколко престъпления, извършени по това дело, но някой да е чул да е образувано дело срещу Ботев. Ясно е, че, давността по тях вече е изтекла. Така че много фарисейско е да се твърди - „ако съм виновен, образувайте дело срещу мен, съдете ме”. Лесно е да се каже, когато имаш изтекъл давностен срок.
- Внушава се някакво чувство на съмнение, че по делото Луканов разследващите и МВР са си свършили работата, а съдът е пуснал на свобода убийците?
Л. Т.: Ако трябва да отговоря като юрист - има съдебни решения, които са влезли в сила и установяват категорично, че това не са убийците на Луканов. Ако трябва да говоря като човек, ще кажа, че Ботьо Ботев може да си говори всичко, но това не са хората, които са съпричастни към престъплението. Ако по този начин се доказват факти – тежко и горко на тази страна.
Д. В.: Изводът е, че просто Ботьо Ботев с този метод на работа, който е изповядвал през цялата си кариера на работа като топ полицай, сам се самоизобличи и доказа, че така не може да се работи. Неговите тактики на работа не водят до убедителни присъди, а освен това - от това дело не стават ясни кои са убийците на Луканов.