Стойко Стоянов
Българският Ким Ир Сен бутафорно излиза от играта, след 23 години единовластие. По принцип обаче тя му остава гарантирана до живот. Слухът бучи от петък следобед , а като наследник на Ахмед Доган се сочи сегашният му заместник Лютви Местан. Ако това се случи, Сокола значи остава верен на семейството си, а според докладите на агент Сава това е Държавна сигурност. Председателският пост ще поеме друг десар, зависим от службите. Така ренесансът на ДС в ДПС ще продължи с пълна сила.
На започващата в събота национална конференция на партията се очаква промяна на устава и приемането на нов раздел. Според него Доган остава пожизнен председател, но реално кукловод в сянка.
В годините на преход, докато България утвърждаваше демократичните принципи, за да достигне до член на НАТО и ЕС, ДПС се движеше паралелно, но в обратната посока, за да се окаже единствената национална партия, която съдържа в името си думите „права и свободи” и под техния чадър достигна до тоталната партийна диктатура, сравнима само с азиатските режими.
Статистиката показва, че ДПС за 23-годишния си живот никога не е издигала алтернативен лидер срещу Сокола, а членовете на движението никога са нямали шанса да избират свободно водач си. На няколко пъти шефът на фирмата пуска философските си шегички, че след този или онзи мандат се пенсионира, а верните лизачи тутакси започваха да го четкат – „аман заман, без тебе не можем, шефе!” Не е изключено и сега Доган да разиграва драми.
Според бившата дясна ръка на Сокола – Осман Октай до 1996 г. ДПС е имало модерен и демократичен Устав. Всеки лидер може да заема поста максимум два мандата, изборът става с тайно гласуване, като претендентите са минимум двама. На Третата национална конференция, проведена в Кърджали Доган трябва да се раздели завинаги с първото място, но вместо това етническата партия скъсва завинаги с демократичните принципи и приема абсолютно тоталитарен Устав. От редиците са изгонени близо 2500 инакомислещи активисти от страната. Така Сокола си гарантира тоталната власт, превръщайки се в модерен диктатор.
Според правата, които получава, първа точка на всяка конференция започва с преизбиране на председателя. След това той диктува целия дневен ред, назначава членовете на ЦОБ и заместниците в партията, окръжните председатели, определя народните представители в листите, одобрява всички кандидати за кметове и съветници, назначава областните и общински ръководства. По право лидерът е и председател на парламентарната група. Посочва ръководството й, определя членовете на ЦС на ДПС. Само Доган може да свиква заседания на ЦС, ЦОБ и парламентарна група. Така вече 16 години, като в казармата - по устав, страхът и тишината са парализирали партията, която все повече се доближава до класическите мафиотски кланове и е няколко нива по-високо от мутренските групировки СИК и ВИС, с които Сокола си партнира дружески през годините.
На стартиращата през уикенда поредна национална конференция на ДПС шансът за революционни промени е просто изначално загубена кауза и нагло ще се симулира промяна. Реално пак Доган ще посочва като в диктаторските режими кой ще го наследи. Няма да има реален избор, с повече от една кандидатури, дебат и състезание. Делегатите отдолу няма да могат да предлагат и да избират свободно. Тоест, демонстрираната промяна е просто парадна.
Знаков е фактът, че 22 областни организации от страната вече са издигнали геройски името на Доган отново да поеме „бремето” на лидерския пост. На пръв поглед подвигът им е безсмислен, защото по устав шефът се преизбира до безкрай, но решението на Доган да изкара на преден план Местан е поредната демонстрация, че гласът на членовете и организациите в ДПС нямат никаква стойност. Зад лакейското поведение на областните структури обаче се крие и друго знаково послание към партиите и международните организации – Ахмед е безалтернативен! Всеки, който иска да има контакт с неговата еднолична фирма, трябва да мине през вожда и да се съобразява само с него. Като добавим към всичко това арогантните му изявления: „аз управлявам управляващите, чрез моите обръчи”, „аз раздавам порциите в държавата”, „едно мое намигване е по ценно, отколкото да те подкрепи банка”, пъзелът се затваря и образът на модела „Доган” не се променя ни най-малко, дори и с наглото пробутване на Местан. А този модел почти четвърт век се изразява в превръщането на мюсюлманите и турците в България в безплатна машина за гласуване, контролирана само от един човек.
Така за 23 години Сокола стана фактор в игрите зад политическата завеса, най-желаният партньор за достигане до властта. Всички политици, без Иван Костов, колкото и недолюбван да е той, винаги са били готови да прелюбодействат и употребяват до насита модела „Доган”. Така обаче те подкрепиха мълчаливо превръщането през 21 век на мюсюлманите и турците в крепостни селяни и позволиха зловеща злоупотреба с правата и свободите им. Нещо повече - с модела „Доган” националната сигурност стана тотален заложник на капризите и амбициите на българския Ким Ир Сен. Сега дори и Местан да се води лидер, той първо няма интерес да промени модела, да го реформира, а освен това няма и кураж да прави свободни съчинения, защото на мига главата му ще хвръкне като на болно пиле.
От друга страна, поведението през годините на диктатора роди антидоганизма. Медиите, които управлява, го представят манипулативно като нетърпимост към турците и мюсюлманите. Като ново лице Местан няма да може да промени тези нагласи, защото независимо кой ще е образът, философията и поведението на тази партия остават тоталитарни. Реално това обстоятелство се оказа най-доброто прикритие за Доган. Религиозната и етническата общност са превърнати в щит, зад който вождът разпределя на рахат порциите. Нещо повече, моделът „Доган” ще продължи да черпи сили за живот и от контролирания от кукловоди безцелен български национализъм. Проста статистика показва, че през най-силния и революционен период за ДПС - 1991 г., партията печели 24 мандата. След появата на „Атака” – 2005 г. Сокола прави лъвски скок и вкарва 34 депутата. През 2009 , след 4 години скандали на „Атака” и антитурско говорене, в парламента вече заседават 37 представители на Доган. Фактите са красноречиви, а от скачените съдове ДПС и „Атака” печелившият е само един.
Доган е страхливец. Това, което симулра с Местан или е някакъв пиар, но в никакъв случай не е реално оттегляне от властта. Без бронята на ДПС Ахмед е никой, а и освен това е изложен на лична опасност – затвор или куршум. Освен това Лютви Местан не носи обединение в партията, а конфликти, коментира анализаторът Осман Октай.
Той е категоричен, че независимо от спектакълът, който ще разиграят, Сокола продължава да генерира сила, а голяма вина за това носят и ГЕРБ, и премиерът Бойко Борисов. Те не изпълниха обещанията да го разследват и накажат, а се договориха с него и само бетонираха позициите му на важен фактор в държавата. Не е тайна, че медиите на Доган са най-верните ласкатели на ГЕРБ, коментира още Октай.
От друга страна, на фона на политиката и действията на Доган все по-ясно се вижда, че Борисов може да се окаже най-талантливият му ученик – пренася творчески тоталитарния модел, но върху цялата държава, опитвайки се според политолози и социолози да наложи еднолична диктатура.
Но за малка България двама диктори са прекалено много. Единият е излишен. И вместо да се отстрелват, разбираемо е да се договорят и учителят да отлети в Боянските си сараи, вместо в мавзолей. Това обяснява изгрева на Местан, но не е разрешение за Борисов.