Скандалният бивш магистрат буквално избълва водопад от нелепици, които, вместо да залеят с помия сините злосторници Иван Костов и Атанас Атанасов, превръщат самия Филчев в реален престъпник, който би следвало да бъде преследван от закона. Ето буквално и самопризнанията му:
„Премиерът Костов и министърът Йорданов, и шефът на НСС Атанасов публично отричаха, че са ме подслушвали. Макар че нямаше нищо, Костов уволни Божидар Попов, вече покойник. Защо, след като няма нищо? Насаме Костов ме молеше да запазим държавата, за да запази властта си под претекст да запази държавата”.
„Молеше се, даже и плачеше(говори за Костов, б.р.). Обаждаше се от Варна: кажи нещо, моля те, чувствам се изоставен, предаден. Добре, обещах, пак ще кажа по телевизията. Каза, че ще прати журналиста Василев в петък вечер, викам: Няма да ми определяш и журналиста, аз ще определя пред кого да кажа добри думи за тебе и да потвърдя, че е нямало подслушване, и избрах Димитър Цонев, че е бил мой студент, на другия не му вярвам.
Соколов беше убеден, но по-деликатно. Той ръководеше тайните съвещания в резиденция “Бояна”. Костов не отричаше официално, а само гледаше да потуши пожара. Е, много плака. И след това изчака да мине време и се нахвърлиха с прислужника си Атанасов като хиени върху мене”.
„Постъпиха данни от разузнаване, че има сметка в чужбина, в Япония, с американски мениджър в Германия, която имаше двама титуляри - жената на Атанасов и жената на Костов. Това го има в прокуратурата, може да се провери. Информацията я имам от председателя на НС Данчо Соколов - каза: да, имаме такива пари, но няма да ги буташ, парите ни ги дадоха едни американци, на СДС да се борим за демокрация и ние ги дадохме на Атанасовица, че знаела английски, нещо такова”.
„Аз му простих за подслушването, но случаят “Костов” показва, че да управляваш държава, трябва и морал, не само управленско умение”.
Така Филчев се самоуличи, че „разплаканият” Костов и строгият партиен секретар Йордан Соколов с горещи молби са го убедили да прикрие явни престъпления – незаконно подслушване на магистрат и незаконни сметки в чужбина, превърнали се от партийни в частни, на името на съпругите на двама политици. При тази ситуация Филчев им става съучастник в престъпленията, но действията му са и чиста проба търговия с влияние и прикриване на корупция в големи размери. Извън държавните интереси поведението му може да бъде определено и като политически слугинаж, и като изпълнение на поръчки, към които явно боксьорът е имал афинитет. Бившият главен прокурор на републиката призна, че е престъпил обществения интерес, определен от закона и се е поддал на емоции, лични чувства, а може би е върнал благородния жест на тези, които го издигнаха на важния пост в държавата.
Показателно е, че много от поръчковите медии преповториха безкритично диалога на Филчев и Кеворкян, с идеята, че помагат на Бойко и забиват поредния пирон в ковчега на десните. Без да коментираме какви точно са били мотивите на Филчев да се самонакисне по този тъп начин, повече от ясно е, че се самообвни и падна в капана, който залагаха с Кеворкян на Костов и Атанасов. Дали обаче спеца по наказателно право не е бил така благосклонен и към други престъпници, или към тях е бил просто мотивиран и от шумоленето на финикийски знаци, можем само да гадаем.
А инак слуховете в тази посока просто преливат. След като сърцето му се е смилило към омразните Костов и Атанасов, как да не вярваме на обществениците Едвин Сугарев и Николай Колев Босия, че Никола Филчев е лесно манипулируема личност, психически нестабилен и стои в основата на убийството на ямболската адвокатка, и екзекуцията на военния прокурор Николай Колев. Защо да се съмняваме и в твърденията, че професорът по наказателно право е воден за носа от бившата барета Алексей Петров – Трактора и Филко Славов, и по указанията им е възбуждал и прекратявал дела срещу неудобни. Пак по същата порочна схема се твърди, че с личната намеса на Филчев е прекратено наказателното преследване за убийството на Чакъра с гранатомет, при операция ръководена лично от Бойко Борисов. Ако преди години държавният обвинител си беше свършил съвестно работата сигурно сега нямаше България да плаща обезщетения на семейството на жертвата.
Престъпленията, в които Филчев се самоуличи, вече сигурно са с изтекла давност, но с моралната присъда не може да се размине. Защото е зловещо само по лична хрумка и сантименти един главен прокурор да решава както си иска даден казус, а законът просто да няма значение.
Дано и днешният първи обвинител Сотир Цацаров да не е толкова зависим като предшественика си, защото поредната афера с нерегламентирани подслушвания може също да даде ялов резултат. Цветанов има опит с публичното плачене, а е баща и на три деца. Може да се опита да смили и строгия обвинител, който също от добри чувства да замаже проверката. Така обаче се затвърждава усещането, че родната прокуратурата е наистина един социалистически „Плод и зеленчук”, пълен с гнили домати и кисели ябълки.