Преди дни гръмна скандалът, че със знанието на Борисов и Цветанов е действал частен ГДБОП, който е събирал анализирал и подготвял информация за политици и журналисти. Информацията бе оповестена от представители на Легия „Антимафия”, (интервю с шефа на легията виж ТУК) които публично декларираха, че разполагат с неопровержими доказателства и са подали сигнали до шефа на държавната ГДБОП Станимир Флоров и до председателя на парламентарната комисия „Антимафия” Яне Янев. И двата им сиганала обаче останали без последствие.
Faktor.bg получи автентичния текст на една от тайните разработки, предназначена по всяка вероятност за бившия премиер Бойко Борисов. Тя е изготвена на 23 февруари 2011 г., малко след като гръмна скандала „Мишо Бирата” и разглежда резултата от евентуалното отстраняването на Цветан Цветанов от поста на вътрешен министър.
Вижте пълния текст:
Този материал представлява едно съвкупно цяло, поредица от зависимости и свързани събития и за разлика от другите не може да бъде филтриран само чрез удебеляване на различни пасажи.
Този материал би трябвало да се разглежда въз основа на поставената теза, че оставката на Цветан Цветанов е безспорен факт, което по същество като индивидуален акт е тотално погрешно и ще доведе до неконтролируеми процеси на разпад в партия ГЕРБ. Задължително оставката на Цветанов трябва да бъде разгледана не като самостоятелен политически акт, а като акт, чиято цел е да прекрати натиска върху премиера и ГЕРБ от опозицията и „присъдружните” десни партии. По същество единствено оставката Цветанов би решила част от проблемите, но действителност тя ще ги задълбочи, тъй като жертвайки самоцелно втората по сила политическа фигура в ГЕРБ, министър-председателят ще бъде подложен задължително на персонална атака, независимо кой ще бъде наследника на Цветанов на министерското кресло. Дългосрочната тактика на РЗС, БСП и десните партии в същността си не е отстраняването на Цветан Цветанов. Цветан Цветанов е просто крачка към дискредитирането на Борисов. Дори отстраняването на Борисов не е крайна цел на изброените по-горе партии, тя е само популистична алтернатива.
Целта на десните партии е следната:
отслабване на позициите на Борисов като влияние върху структурите на ГЕРБ, както и евентуално разцепване на партията (механизмът е описан още в средата на годината в предишни материали)
принуждаването на министър-председателя към така наречената тотална коалиция, т.е. коалиция на общинско и кметско ниво, както и задължително коалиция в правителство. Задължително десните ще искат част от ресора финанси на ниво зам.-министри и на ниво директори и зам.-директори на приходни агенции с цел усвояване на нерегламентирани финансови потоци от контрабандни канали. Усвояването на нерегламентирани финансови потоци от обществени поръчки на местно ниво е ясна перспектива, която не е обект на коментар от настоящия материал, но не бива да бъде подценявана, тъй като тя ще бъде от решаваща роля на следващите парламентарни избори, независимо дали ще бъдат предсрочни, каквато е тенденцията на този етап, или ще бъдат редовни. Същата теза трябва да се разглежда и в същността на това не дали ще има кражба по същество от обществени поръчки, а дали тя ще бъде представена като практика в ГЕРБ, а синята коалиция и най-вече Иван Костов ще изиграят любимия си номер – да стоят в сянка, втори в йерархията, но контролиращ финансовите потоци.
Коалиция със сините на местно ниво означава директно достъп до влияние до местния бизнес от средно ниво, който в голямата си част е акумулиран по време на правителството на Костов и води до голям риск от разцепване на партия ГЕРБ поради структурирането й за съжаление като партия от различни бизнес интереси по места. Т.е. ако Костов има влияние в местните парламенти, то това влияние ще бъде използвано чрез бизнеса да отцепи част от депутатите на ГЕРБ, пряко зависещи от въпросните бизнесмени. Същата практика е перфектно усвоена от БСП и аналитичният център на ГЕРБ може да я използва като матричен пример.
тук трябва да се има предвид и тенденцията, че Дянков все повече започва да се отдалечава от ГЕРБ и да клони към десните партии, в стремежа да търси подкрепа и запазени министерския си пост. Като добър стратег Иван Костов ще използва тази му слабост като се опита да оказва влияние в Министерство на финансите и върху премиера, чрез поставени предложения, които наивно да бъдат лансирани от Дянков, а негативните резултати от тях да станат видни след няколко месеца.
РЗС ще цели:
политически реванш за публичния разгром на групата на РЗС, започнал в началото на мандата, и най-вече за публичното им унижение при успешния вот на доверие.
Опит за принуда на министър-председателя за задкулисно съглашение относно казуса Алексей Петров
Запазване на ръководството на Агенция „Митници” в краткосрочен етап и лобиране в дългосрочен план за назначение на зам.-директори на Агенция „Митници” и началници на мегамитници.
Крайната цел е опит за частично усвояване на финансови потоци от контрабанда и евентуална бъдеща възможност за възстановяване на приходите от транзит на наркотрафик с дестинации Капитан Андреево и Калотина. При това първата фаза задължително минава през отстраняването на Цветан Цветанов, отстраняването на Цветелин Йовчев, атака в близко бъдеще на Станимир Флоров, от една страна по оста Флоров – Цветанов като близки роднини, от друга страна дискредитиране на Станимир Флоров по две основни линии – провал в борбата му с контрабандата на акцизни стоки, както и съпричастност към корупционни практики и покриване на контрабандни канали на цигари, транзитни пратки с хероин и чадър върху разпространителите на кокаин в регион София и регион Варна, както и трафик на кокаин по оста България – Гърция. Вторият етап е промени в службите ДАНС и БОП, както и регионалните дирекции на МВР в ключови сектори като икономическа престъпност и борба с наркотрафик.
Използване на индиректни предложения за кадрови промени през лица „приближени” до ГЕРБ и премиера на бивши или/и настоящи спящи кадри на Алексей Петров и представянето им като професионалисти с цел частичен контрол и акумулиране на информация. Същият вариант ще бъде приложен за Агенция „Митници” като човекът там е Ваньо Танов. Това ще бъде жестът на благодарност от страна на лицето Танов. Частично схемата е описана в предишни материали, има я и в предоставената извадка.
евентуален успех на пробиване на дясната опозиция, както РЗС в по-горепосочените ведомства, ще бъде използван за събиране на информация, която няма да бъде извадена на местните избори, а ще бъде извадена при следващите парламентарни избори по схемата, която се прилага и в момента. На тогавашния етап обаче Борисов няма има такава силна фигура, която да го спаси от преждевременен крах. Какво се има предвид: заради погрешно водената политика от ръководството на ГЕРБ, включително и от Цветан Цветанов, ГЕРБ не могат да извадят фигури на второ и трето ниво, които да са равносилни като влияние, харизма и политическо развитие на Цветан Цветанов, както и започналата дискредитация на различни фигури от трето ниво в ГЕРБ поставя под съмнение цялостната кадрова политика на Изпълнителното бюро на ГЕРБ. Като пример могат да се посочат Лъчезар Иванов, неуспешният опит за дискредитация на Менда Стоянова, разрастване на скандала около Фидосова, предстояща дискредитация на Иван Петров на тема контрабанда на цигари и корупционни практики по време на правителството на НДСВ.
РЗС ще поддържа официален твърд курс към оставка на Борисов, като задкулисно обещава подкрепа на Симеон Дянков за водената от него политика при условие, че се запази ръководството на митниците.
БСП цели:
да дестабилизират правителството като първата стратегическа цел в краткосрочен хоризонт е засилване на влиянието в местните парламенти и евентуално минимална загуба до 3% на президентски избори, което ще им послужи за изходна точка към предсрочни парламентарни избори. Те ще приложат образно казано номерът с „отечествения фронт”, ката в така нареченият нов отечествен фронт неофициално ще се включат следните партии и играчи: БСП, ДСП, НДСВ, РЗС, АБВ, Отечествен съюз, КНСБ, Бизнес кръга Алексей Петров, консорциумът „Червени банкери”. Първата консолидация ще се изрази в постоянен натиск срещу Дянков за вдигане на минималните работна заплата и пенсия. А през топлите месеци ще се предизвикат пенсионерски протести, чиято цел ще бъде не щета върху правителството, а консолидация на червените редици. Следващият етап ще бъде верижни постъпателни стачки на редица съсловия, като крайната цел е да бъде демонстрирана общата управленска немощ на министър-председателя. Това ще бъде синхронизирано с различни инициативи в европейския парламент и търсене на подкрепа от европейските социалисти и другите европейски леви формации. Евентуално атаките няма да започнат от европейските социалисти, а от либералите, където помощ ще окаже ДПС, но тези атаки ще бъдат подкрепени от европейските социалисти. Не бива да се подценяват и опитите за личен реванш на различни политици от редица партии, пострадали от политиката, водена от ГЕРБ през последните две години.
Отстраняването на Цветан Цветанов от поста вицепремиер и оставането му само като началник на предизборния щаб няма да спре атаките на сегашните различни отбори, а просто ще промени стратегията им, като основната им теза ще бъде: Цветанов не е в МВР, но ще прави кампания със същите милиционерски средства.
Дискредитирането в публичното пространство на Цветан Цветанов, както и евентуалното дистанциране на министър-председателя във вътрешнопартиен план в най-лекия вариант ще доведе във вътрешен смут в редовия кадрови потенциал на партията и в неразбиране на процесите. А в реалния и много по-лош вариант ще доведе до следната теза: след като Бойко може да похарчи най-версия си човек, аз за какво да работя, след като утре ще си отида и аз. Това ще се случи дори и при положение, че Цветанов потвърди публично подкрепата си за Борисов и не предприеме никакви деструктивни ходове в партия ГЕРБ, а напротив – продължи целеустремената си работа. ТОВА Е ПРИ ПОЛОЖЕНИЕ, ЧЕ ОСТАВКАТА НА ЦВЕТАНОВ ОСТАНЕ САМОСТОЯТЕЛЕН АКТ. Ако приемем лошия вариант, че Цветанов използва цялата придобита власт и механизми, за да консолидира собственото си лоби с цел завръщане в по-предни политически позиции в по-далечно бъдеще, то последствията върху ГЕРБ на този етап не могат да бъдат оценени поради неяснотата в подреждането на депутатските листи и бъдещето разпределение да кандидат-кметовете, кметовете и общинските съветници.
Трябва да се отчете още неофициална загуба на влияние и механизми за оказване на натиск върху пресата в частта си на Труд и 24 часа, което в близко бъдеще (между 3 и 6 месеца) ще доведе до невъзможност за контрол върху публикуването на компромати срещу ГЕРБ, като трябва да се отчете разликата в излязъл материал във вестник Галерия и в Труд и 24 часа. За съжаление се повтаря ситуацията от 1999 г с тогавашния премиер Костов и главения редактор на Труд Тошо Тошев, който от първи поддръжник на премиера се превърна в острие на Христо Бисеров, Йордан Цонев и Ахмед Доган. В оптимистичния вариант до предстоящите избори ГЕРБ ще успее да запази влиянието си единствено в групировката на Ирен Кръстева и ТВ7. Или за да продължи да запазва влиянието си в Труд и 24 часа ще трябва да прави икономически и политически отстъпки на кръга Любомир Павлов – Стефан Софиянски. Трябва да се отчете, че Софиянски беше тясно свързан с предизборната кампания на РЗС, като неофициално присъстваше на всяка сбирка и целта му беше логистична подкрепа при създаване на политически тези и местни структури. Цялата теория за консерватизма на РЗС е правена не от Яне Янев, а от лицето Стефан Софиянски и от неговия мозъчен тръст.
Вотът на доверие доведе до:
сформиране на неофициално самостоятелно мнозинство на ГЕРБ (ПП ГЕРБ и независими), което трябва да се разглежда като едно допълнително застраховане на управлението на ГЕРБ, в случай, че ПП Атака оттегли парламентарна подкрепа. Това е краен и спасителен вариант за излизане на ГЕРБ от бъдеща критична ситуация.
Публична дискредитация на Яне Янев и до личен морален срив, въпреки опитите да го неглижира
Според вътрешна и достоверна информация от РЗС има още двама депутати, които са склонни при определени условия да напуснат Яне Янев, като самият той го знае и ги е заплашвал с физическа саморазправа. Евентуалният успех при отцепване на още двама депутати би предизвикала първоначална гневна реакция от кръга на симпатизантите на РЗС, но на следващ етап тя ще доведе по още по-голям спад обществената подкрепа към тази партия.
Неадекватното поведение на синята коалиция и пълния шок от поисканите от премиера два гласа, доведе до възможността премиерът публично да заяви, че така наречените десни играят с РЗС и левите, да ги лиши от реални претенции за участие в изпълнителната власт и логично обяснение пред обществото. Тази възможност не бива да бъде пропилявана с предстоящите действия на министър Дянков, както и с действията на Борисов в частта си индивидуална оставка на Цветанов.
Дори предстоящия вот на недоверие да бъде узаконен от Конституционния съд, успешният вот на доверие даде срок от три месеца за евентуални структурни промени в кабинета и неглижиране на бъдещия вот на недоверие, независимо за каква политика. Ако Цветан Цветанов бъде отстранен и не последват други оставки това, че няма да бъде поискан вот на недоверие за националната сигурност, не означава, че няма да се иска вот на недоверие в следните политики: социална, пенсионна, здравеопазване. Още по-пагубно ще бъде ако вотът бъде поискан не от БСП, а от сините. Евентуален ремонт на правителството до голяма степен би обезсмислил бъдещи вотове на недоверие, но трябва да се отчете, че тогава премиерът ще бъде атакуван, защо е поискал вот на доверие след като сменя повече от един министър. Като елегантния изход от създалата се ситуация е следния: ГЕРБ не променя политики, а просто подобрява човешкия ресурс, изпълняващ тези политики.
Промените на нива зам.-министри и началници на агенции не трябва да се разглеждат като ремонт на кабинета, а като чисто административни промени за оптимизиране на работата, без значение коя агенция и за кое министерство става дума.
Алтернативите могат да се обобщят в три варианта:
Сценарии 1:
Цветан Цветанов подава оставка като вицепремиер и министър на вътрешните работи, което изчерпва промените в кабинета – тази алтернатива означава, че:
индиректно ще се потвърдят всички тези на Ваньо Танов, Антоний Странджев и подкрепящата ги безусловно опозиция в лицето на Алексей Петров, Яне Янев, Румен Петков, Татяна Дончева, че Цветан Цветанов злоупотребява с власт и е организатор на контрабандни канали, което по същество води до извода, че върха на октопода не се казва Алексей Петров, а Бойко Борисов. Още по-странното е, че Ваньо Танов е висш администратор, сложен на този пост от Бойко Борисов, чийто опоненти са по-горе изброените лица, а Ваньо Танов се е превърнат в производна на опонентите на Борисов. Безспорен факт е, че Танов не е подкрепил нито един път тезата на Борисов за недобросъвестност на лицата Странджев и Красимир Николов. Неговото мълчание в публичното пространство означава само едно – явно противопоставяне на политиката на ГЕРБ и Борисов. Трябва да се отбележи и факта, че основни задкулисни играчи в изготвянето на черния ПР, лично срещу Бойко Борисов през периода 2001 -2010 г са Румен Петков, Татяна Дончева и Цвятко Цветков, които днес се явяват едни от най-върлите привърженици на Танов. Това най-малкото води до неразбиране на ситуацията от редовите депутати и членове на ГЕРБ.
Включително ще се потвърди тезата, че „висш” гербаджия е получил подкуп от 4 млн. лв. за отстраняването на ръководството на митниците, което е абсолютен блъф на тандема Танов – Странждев, както и твърденията му, че може да каже конкретни имена пред прокурор. За блъфа могат да бъдат представени конкретни доказателства.
върху Цветанов ще бъде прехвърлена цялата отговорност за провала на правителството в борбата с контрабандата.
тъй като Цветанов е вторият човек в ГЕРБ, опозицията ще може аргументирано да обвини управляващите, че контрабандата е партийна политика
логичният завършек на тези атаки ще бъде обявяването на Борисов за явния политически покровител на контрабандата, трафика на хора и наркотици, тъй като няма как Цветанов да е действал без знанието и санкцията на премиера. Това естествено ще бъде изтъкнато и пред чуждите ни партньорски служби с цел управлението на ГЕРБ да изпадне в изолация. Както и ще бъде пусната в по-късен етап тезата, че единствената пречка за влизането на България в Шенген е не Цветанов, а Борисов.
Всички тези твърдения ще бъдат подкрепени от скромните бюджетни приходи през 2010 г и 2011 г на фона на приходите през 2008 г, при условие, че тезата на правителството е, че България излиза от кризата. Липсата на средства за разплащане ще лиши ГЕРБ от възможността да разшири и дори да покрие планираните социални плащания, което ще доведе до напрежение сред населението в навечерието на двойните избори. Като целта на опозицията ще бъде служебно правителство с главен икономически експерт от матрицата Костов или Софиянски.
Не на последно място трябва да се отбележи, че при този вариант Ваньо Танов и неговия кръг (Антоний Странджев, Красимир Николов и т.н.) ще се окажат безспорни победители, което ще им даде почти безгранична власт да провеждат собствена политика в митниците, която вероятно ще бъде по-близка до интересите на опозицията и присъдружните десни партии, отколкото до тези на ГЕРБ. Този факт, съчетан със сигналите за затопляне на отношенията между Симеон Дянков и ОДС, дефакто означава, че ГЕРБ губи влияние едно от най-важните си министерства – финансовото.
Отстраняването на Цветан Цветанов няма да доведе до повишаване на събираемостта на акциз, тъй като в България приходната агенция се нарича Агенция „Митници”, а не МВР. Поставянето на който и да е вътрешен министър няма да има мобилизиращ ефект върху структурата на БОП за подобряването на работата с Агенция „Митници” и борбата с контрабандата, тъй като редовите служители ще приемат отстраняването на Цветанов като удар срещу самите тях и тяхната работа и като победа на професионалните предатели Танов и Странждев, които успяха да отстранят по-голямата част от „агентите под прикритие” от митниците. Както и Ваньо Танов превърна Агенция „Митници” в спасителен пристан за отстранените и дискредитирани бивши служители на МВР.
Изводи:
1. Оставката на Цветанов ще позволи на опозицията да насочи атаките си концентрирано към премиера, който остава единствен и еднолично отговорен за политиката на правителството, като тези атаки ще бъдат едновременно:
по линия на борбата с престъпността и контрабандата и
по линия на цялостната финансова политика – в частта приходи и в частта разходи.
2. Индиректно конфликтът Танов – Цветанов ще се превърне в конфликт Танов – Борисов. Премиерът ще се превърне в поредната пречка пред Танов, който постоянно се нуждае от оправдание за неуспехите си. Както и че Танов няма да може да откаже на групата, която в момента го подкрепя и поради своята зависимост ще се наложи да атакува Борисов.
3. Кризата ще се задълбочи поради явната некомпетентност на другите участници в скандала, запазили постовете си. Жертването само и единствено на Цветанов не само, че няма да спре кризата, но и ще я задълбочи и мултиплицира, като основната цел – ограничаването на политическите негативи, ще остане неизпълнена.
Сценарии 2:
Цветан Цветанов подава оставка, Ваньо Танов подава оставка или е отстранен – тази алтернатива дава възможност за минимизиране на щетите в няколко насоки:
премиерът Борисов взема ролята на принципния ръководител, които е готов на всякакви трудни решения в името на доброто управление и справедливостта.
Смяната на ръководствата в двете ведомства ще тушира напрежението между МВР и митници и ще им даде възможност да предприемат реални съвместни действия. Т.е. това ще доведе до реални резултати в борбата срещу контрабандата без институциите да влизат във взаимни нападки.
Тезата, че опозицията в момента е силна и ще защити Ваньо Танов затова, че е добрият генерал, който е предупреждавал за контрабандни практики в ГЕРБ, и заедно със семейството си е бил мачкан, е несъстоятелна защото: към днешна дата министър-председател на България е Бойко Борисов, а не опозицията. Както и човек с влияние в партията е Цветан Цветанов, а не Ваньо Танов. Досега тандемът Ваньо Танов – Дянков е доказал невъзможността да осигури планираните приходи от акцизи, както и да направи нормален управленски и административен екип в Агенция „Митници”.
Пенсии и заплати се вдигат с осигуряване на приходи, а не с изкуствено занижаване на плана, както и с не с безсмислени предложения от страна на Дянков, зависещи от подкрепата на две трети от парламента, което води същия до допълнителна зависимост.
Създадените от Танов и Странджев скандали единствено целят да се избегне чисто икономическия дебат, за невъзможността на Танов да осигури събиране на приходите, което е видно от статистическите данни, които Танов крие и манипулира. Ако няма перманентен виновник и пречка, то Танов се обезсмисля като администратор, тъй като тогава проличава липсата му на професионални качества. Основната задача на Танов бе да осигури необходимите приходи, което той не направи, и за да прикрие собственото си професионално безсилие, предизвика този скандал.
Отсъствието на Танов от митниците ще даде възможност да се изгради едно действително работещо Митническо разследване и разузнаване, тъй като няма да има болни амбиции и нездрава конкуренция между службите.
При правилен подбор на новото ръководство в митниците, има реална възможност приходите да бъдат преизпълнени, което ще даде известна свобода за социални разходи;
Най-важното преимущество на тази алтернатива е, че отговорността за грешките става споделена и до известна степен лична на всички участници в този измислен скандал, без това да рефлектира върху цялата партия. Каузата на отбора е отстраняването на Цветанов, и превръщането на Танов в герой, когато се отнеме възможността за изпълнение на тази кауза, отборът престава да съществува от само себе си.
Основната теза при този сценарии трябва да бъде:
Правителството е положило много усилия в борбата с контрабандата и е постигнало известни успехи, но те далеч не са достатъчни (тезата е описана в предишните материали). Затова и двете страни (МВР и Ваньо Танов) трябва да понесат политическата отговорност за всичко случило се дотук, включително за скандала със СРС-тата. Единствено съставянето на нов екип и спешни законодателни промени би могло да доведе до необходимите резултати и това трябва да бъде една от приоритетните цели на ГЕРБ.
Изводи:
Смяната на Цветанов и Танов дават възможност на Борисов да възстанови имиджа си на европейски премиер, ръководен от строги принципи
Сниженото напрежение ще доведе до по-добри резултати в борбата с контрабандата и в събираемостта на приходите
В този сценарии може да се включи смяната и друг министър или ръководител на агенция, ако има такава необходимост.
Това по същество е единственото правилно решение с най-малки негативни последици лично за премиера.
Сценарии 3:
Отстраняването на Цветан Цветанов, Симеон Дянков и Ваньо Танов под рубриката „цялостен ремонт на кабинета” – при този сценарии всички участници, независимо от близостта им с премиера, в скандала ще бъдат елиминирани и скандалът ще приключи. Ефектите ще бъдат следните:
всички общо споделят отговорността за проблемите в цигарения сектор;
премиерът доказва безкомпромисността си и затвърждава позициите си в правителството, парламентарната група и партията;
неофициално Борисов дава ясен сигнал, че личните войни не са печеливша практика и че единствено неговата дума има значение. По този начин още в зародиш ще се задушат възможни бъдещи подобни скандали;
ГЕРБ ще покаже, че може да взема трудни решения и не се поддава на изнудване
Отстраняването на Симеон Дянков ще покаже, че ремонтът не не случва под натиска на опозицията, а защото това е най-доброто решение
Смяната на ръководителите на трите ведомства ще тушира вътрешното напрежение в ръководените от тях институции
Дава се шанс за ново начало в отношенията между митници и МВР, от една страна, и МФ и МВР от друга страна, което би могло да доведе до по-добри фискални резултати.
Изводи:
Тройната смяна е най-радикалният сценарии, който ще отпуши цялото натрупано напрежение, но и ще даде известни основания на опозицията да каже, че ГЕРБ сама признава провала си досега;
Новите двама министри няма да успеят да натрупат негативи до изборите, което вероятно ще повиши цялостната положителна оценка за правителството
Опозицията ще бъде лишена от теми за атаки за период от няколко месеца. Тезата за вотове за доверие и недоверие е описана по-горе в материала.
Основен извод от трите сценария:
Евентуалното притеснение от тези радикална промяна е несъществено поради факта, че промяната ще покаже твърдостта и безкомпромисността на премиера и ще даде недвусмислен сигнал към политическото и гражданското общество, кой е силният човек в държавата. Това е най-правилното решение от гледна точка на запазването на силата и харизмата на персоната Борисов.
Специално внимание в тези сценарии трябва да се обърне на митническото разузнаване и разследване като инструмент за решаване на проблема с контрабандата и митническите измами.
Безспорно разследващи функции на митниците е едно от най-големите желания на Танов, но ако той остане ръководител в митниците съществува реален шанс новата структура да бъде използвана за разчистване на лични сметки. Тази опасност е в две посоки:
от една страна МРР да се използва като инструмент в състезанието с МВР, което да нагнети допълнително напрежение между институциите. Трябва да е ясно, че съперничеството не е само лично между Танов и Цветанов, а засяга цялото ръководство на МВР, включително професионалното. Т.е. не може да се очаква, че смяната на Цветанов автоматично ще подобри отношенията между МВР и митници.
от друга страна има опасност МРР да се превърне в приют за отстранени от МВР кадри, които да разчистват лични сметки чрез новите си постове. Такава тенденция вече се наблюдава в митниците след като през последната година и половина бяха назначени редица бивши служители на ГДБОП, които в повечето случай са в недобри отношения с настоящото професионално ръководство на МВР.
Нещо повече – разследващи функции в митниците срещу разширени правомощия на МВР в акцизните складове означава задълбочаване на войната между двете институции. При условие, че Танов остане на поста си и отношенията между двете институции не се подобрят, единствения резултат от законодателните промени ще е лавина от взаимни обвинения и „топене” по медиите, без да има реални резултати в борбата със сивия сектор.
На трето, но не на последно място, трябва да е ясно, че новото МРР в митниците ще покаже първите си резултати най-рано година след промените в законодателството. Това време е необходимо за структуриране на звената, за назначаване и обучение на дознатели, с които митниците в момента не разполагат. Всяко едно обещание за по-бързи резултати може да бъде определено като нереалистично.
Не трябва да се забравя, че Танов в предишен етап успя да провали ГДБОП, сега води към провал и митниците и то с възможност за разширени правомощия, а това граничи с политическо безумие.
Значителна част от квалифицирания митнически персонал повече от година е в очакване на справедливата развръзка – смяната на Танов. Отстраняването на Цветанов и оставането на Танов ще доведе до целенасочени и перфектно професионално аргументирани атаки срещу Танов, Дянков и вече Бойко Борисов на тема фискални проблеми в Агенция „Митници”, както и контрабандни потоци. За разлика от сегашния скандал, което се крепи на някакви разговори, бъдещия скандал ще бъде изцяло подкрепен с документи, изнесени от Агенция „Митници”, които в същността си ще докажат възраждането на корупционните практики в митниците. Това ще се случи в рамките на между месец и два от развръзката на настоящия скандал. Документите ще бъдат:
електронни справки от транзитно преминаващи превозни средства
база данни на количествени показатели за преминаващи стоки
единични, драстично занижени цени на обмитени стоки
добре аргументирани схеми за пирамидално събиране на пари от определени бизнес кръгове, приближени на местните партийни ръководства на ГЕРБ
документирани доказателства за обвързаност на средни нива от митническата администрация със спедиторски фирми, както и акцизни складове
и др.
Като завършек на атаката ще бъде тезата, че това не може да се случи само с подкрепата на Ваньо Танов.
23.02.2011 г.