Тя се наложи като символ на предателство, задкулисни игри, война между първите институции – президентство и правителство. „Боянските ливади” обаче са и доказателство, че колкото и да е орязана от правомощия президентската институция има влияние, което може да се окаже понякога и съдбоносно за страната. Днес от този юбилей едва ли някой има основание да се гордее, но равносметката е задължителна.
На 30 август 1992 г. президентът Желю Желев дава в Бояна пресконференция, в която отправя остра критика към правителството на Филип Димитров. Обвиненията са, че е обявило война на медиите, синдикатите, Българската православна църква, президентската институция и извънпарламентарните политически формации. Много политолози смятат, че тази пресконференция подпалва искрата за свалянето на Стефан Савов от председателския пост на Народното събрание и води да разцепването на парламентарната група на сините. Президентът Желев пък е подозиран, че е предприел коварната стъпка, защото повече не е можел
да управлява СДС задкулисно,
а старите му зависимости са ставали все по-явни.
Независимо от различните политически версии и обяснения, след „Боянските ливади” ситуацията в страната става извънредно нестабилна. Точно в такъв опасен момент премиерът Филип Димитров иска вот на доверие към правителството. При гласуването на 28 октомври 1992 г. ДПС отказва да го подкрепи, предават го и някои от сините и така първото правителството на СДС пада от власт.
Самият Филип Димитров обяснява пред парламента: "Очевидно за всички е, че пътят на реформите, който България пое, е път, който не може да бъде следван без подкрепата на парламента и без възможността да се поеме отговорност. Може би за някого щеше да бъде по-удобно това правителство да се запази в невъзможност да действа."
Така премиерът ясно декларира философията си - доверие и широка подкрепа, за да не бъде изкушено от тъмни политически сделки и неясни зависимости. Днес е трудно и почти невъзможно да се гадае до къде щеше да стигне страната по пътя, избран от Филип Димитров – десни реформи, съчетани с морал в политиката. Но със сигурност се убедихме, какво ни връхлетя – отприщиха се бесовете на мафиотския преход. Стъкмено беше компромисното правителство на проф. Любен Беров и преходът в България затъна в истинско блато, от което и днес не можем да се измъкнем. Не закъсня и резултатът - слаба държава, но
силна бивша Държавна сигурност.
Зад кулисите тя дърпаше необезпокоявано конците на новите играчи. Времето се оказа златно за корупция, незаконно забогатяване, възход на мутрите и групировките, гангстерски войни, срастване на власт и престъпност, чалгаризиране на държавата, упадък на културата.
„Боянските ливади” винаги ще тежат като ръждясала котва на политическия имидж на президента Желев. От години той се опитва да омаловажи случилото се и дава все нетрезви обяснения.
„Искането на вот на доверие от Филип Димитров тогава имаше елемент на политическа безотговорност", твърди първият обитател на „Дондуков” 2. Той убеждава, че е бил бащински настроен към СДС, но те не разбрали критиката му и погледнали надменно на предупрежденията му.
Филип Димитров има ясна позиция за случилото се преди две десеттилетия: „Някои си спомнят речта ми от 18 септември 1992 г. когато заявих, че се създава мафия и поисках мандат за битка с нея. Тогава голяма част от залата се смееше насреща ми и ме обявяваше за луд. Започнах битката и това беше основен мотив за свалянето на правителството ми. Но е вярно, че от тогава до сега не се направи много. Затова и се надявам настоящето правителство на ГЕРБ да успее.
За съжаление комунистическият манталитет кара повечето българи да мислят, че властта е кокал, който веднъж грабнат, може да се стиска без край и да не се „дава”. Дразня се от това, че за 20 г. повечето ми сънародници не проумяха, че вотът на доверие е форма на борба в парламентарни условия. Ако тогава бяхме излезли на избори – които щяхме да спечелим – щяха да са проумели кога и защо се иска вот на доверие. За жалост, загубил битката съм принуден да слушам двадесет години една и съща простотия. Накратко, борих се за изплъзващата се от ръцете ми власт с единственото средство, което имах след предателствата в СДС и загубата на мнозинството. Никой не ме е подвеждал”.
Политическият затворник и емигрант Петър Бояджиев, който е свидетел на тези събития в България, твърди, че свалянето на Филип Димитров е било чист заговор, в който комунистическите служби са имали определена роля.
„Моторът, който свали правителството на Филип Димитров от власт, се нарича Желю Желев. Всички други играха второстепенна роля. Желев е изключително подъл и непочтен. Много преди премиерът да поиска вот на доверие
в президентството вече действаше оперативен щаб за свалянето на Филип
Тримата основни участници в него бяха – Бригадир Аспарухов, шеф на НРС, генерал Стоян Андреев, представляващ дълго време преди това ДС в ръководството на БАН, а в онзи момент официално съветник на Желев и реално контролиращ го, и Алексей Алексеев, гарантиращ интересите на Доган на „Дондуков”2. Действията и на тримата в онзи период, в условията на правова държава бяха престъпни и подсъдни. Димитър Луджев и неформалната група депутати, която той организира, също им помагаха. В онзи момент Луджев вече се беше сближил със „Мултигруп”, а преди това топлата връзка с Илия Павлов и президентската институция протичаше чрез Ивайло Трифонов.
Щабът на тези хора планира и осъществи тъй нареченото активно мероприятие, за което бяха обучавани преди това в Москва. Реализираха тази си дейност чрез агентурния апарат, с който разполагаха в страната”, казва днес Петър Бояджиев.
Шефът на пресцентъра на правителството на Жан Виденов Красимир Райдовски, който е и отличен познавач на тайните от миналото, е убеден, че Желю Желев има основен принос за старта в съсипването на СДС.
„В България няма човек, който да не е наясно, че този срив беше програмиран още с избора на Желев от Луканов за президент. Президентът Желев, напълно в марксистки дух постави начело на разузнавателна служба като реформатор бившия партиен секретар на 102 ППО на БКП в ПГУ, сега НРС генерал Бриго Аспарухов. Той, като истински разузнавач №1, даде всичко от себе си и услужи на Желев да свалят собственото му правителство. Достатъчно е да припомним измислената оръжейна сделка в Македония, която се оказа предмостие за „ливадите”. Професионалистът Аспарухов умело използва тогава медиите и огласи „достоверна и секретна” информация, като пренебрегна премиера и президента”, подрежда политическия пъзел Райдовски.
Познавачът на митовете в историята проф. Пламен Цветков нарича „Боянските ливади” „очаквано събитие за неуспялата българска нежна революция”.
„Събитията от това време са продукт първо на факта, че самият Желев беше марксист, а българското общество не можа да роди някой по изявен антикомунист като лидер на опозицията. На втори план, СДС беше бъкано от агенти на Държавна сигурност и те до голяма степен дърпаха конците. „Боянските ливади” са в някаква степен и следствие, че се признаха изборите от юни 1990 г., а бяха драстично манипулирани от комунистите. Но ръководството на СДС се съгласи тогава на този фатален компромис. Голямата истина обаче е, че и без „Боянските ливади” Филип Димитров нямаше да издържи дълго с това мнозинство от сини депутати доносници и ченгета.
Ливадите остават един
символ на доста яловия преход
в България от комунизъм към демокрация. Но все пак всичко това се компенсира в известна степен със събитията от зимата на 1997 г., благодарение на които сега България е член и на НАТО и на ЕС”, твърди историкът.
Журналистката Люба Манолова, която е посветила обстойна студия на събитията и играчите преди 20 години констатира: „Ето защо във въздуха останаха да висят без отговор въпросите:
Кой остава президент, след като е шантажирал публично депутат с досие за съпричастност към специалните служби?
Кой остава президент, след като зад гърба му негов съветник от кабинета се договаря в чужди държави по неясни сделки?
Кой остава президент, след като втори негов съветник го напуска не по болест?
Кой остава президент, след като се е вкопчил в Националната разузнавателна служба и не е допринесъл и буква за изготвяне на концепция за националната сигурност? А е главнокомандващ.
Кой остава президент, след като е дал мило и драго да свали действащо правителство от политическата сила, която го е издигнала за кандидат за държавен глава и е гарантирала избора му чрез гласовете на поддръжниците си. И най вече:
Кой продължава да бъде президент, след като се е отказал от бюлетината, с която е избран? Има ли някъде в цивилизования свят подобно политическо поведение?
Удивително е, че след всички действия на Желю Желев против политическата сила, която го направи президент, /като независим кандидат той едва ли щеше да бъде избран/, той сам се определи като почтен и честен, повтаряше, че е политик с най-висок политически рейтинг в страната”.
20 години, след онези драматични събития
маските са свалени,
много от играчите вече на са на сцената, но традицията на шамаросването между институциите остана. Желев не успя да се извъкне от униформата на марксист, мечтаещ за престройка. Пише мемоари и щедро раздава оценки. Не приема обвинението, че е убиецът на прехода.
Филип Димитров е посланик на ЕС в Грузия, а преди това показа още един урок на депутатите – отказа се от парламента и от политиката за да даде път на необременени лица в СДС.