Вчера мина поредното дело на Десислава Иванчева за влошеното ѝ здравословно състояние в затвора в Сливен и липсата на лечение месеци наред, в резултат, на което е пораснал микроаденомът (туморът ) на хипофизата ѝ. За това алармират от "Сдружение Зелен Мадост" в съобщение, изпратено до медиите.
В него те изтъкват сериозните здравословни проблеми, които има бившата кметица на ж.к."Младост" в столита. По думите им зъбите ѝ се клатят и всеки момент може да загуби една част от тях. Шест пъти ѝ записвала часове в София и после не са я водили на преглед, но са отменяли часа, с което са предизвиквали неудобство на докторите в клиниката. В един от последните случаи е била конвоирана от Сливен до София, но без никаква полза. Рано в 6 ч. сутринта нахлули в килията и ѝ казали да си стяга багажа за Сливен без да може да иде на преглед. Какво е наложило това - няма обяснение. В последствие на Деси ѝ била открита астма. Предписан ѝ е инхалатор, но и до него няма редовен достъп, пишат защитниците на бившата кметица.
Те уточняват, че съдия по делото е Мария Шишкова – бившата заместник главна прокурорка на Цацаров.
"Деси явно „има късмет” със „случайният“ подбор на съдии и избира шефове от съдебната система – Ушев (шеф на закрития Апелативен специализиран съд), сега пък Шишкова, която стои на една маса с Ваклин и му обещава протекции в качеството и на зам.главен прокурор. А за предсрочното освобождаване трябва да разчита на благоволението на сливенския окръжен прокурор Веселин Гангалов, който го преместиха там след закриването на същия Апелативен специализиран съд" изтъкват още те.
Вижте какво пишат още от "Сдружение Зелен Мадост":
"Съдия Шишкова постъпи безмилостно и жестоко към малкия Валентин Александър. „Изгони” го от залата! Бабата и момченцето, останаха отвън с надеждата, че след заседанието ще позволи детенцето поне да прегърне майка си, която той викаше неистово. Но след 3 часово чакане на две годишното дете, което е изпитание за всяко малко човече - да виси пред една зала в тесен, миризлив коридор, тя отказа под претекст, че в залата има друго дело. Ние останахме 20 минути, но никой не влезе в залата. Чудим се как тази жена, може би и майка, съдия Шишкова си ляга и заспива спокойно, като е разплакала едно невръстно дете, като не е дала 5 секунди на майка му да го гушне! Не знаем как хора облечени в тоги могат да са толкова коравосърдечни и уставни, но знаем, че цялото общество го позволяваме, позволяваме да мъчат две майки и една малко бебе пред очите ни!
Извергите, наричани конвой влачиха Деси като животно, само и само да не докосне ръчичката на малкия си син, да не го гушне. Знаят, че детенцето ѝ е слабото място. Разплакаха и нея, разплакаха и него – той вече говори и то доста добре, всички чухме как казва „Искам мама Деси, къде е мама”. Случайните свидетели по коридорите при вида на нечовешката драма също пророниха сълза при извратената гледка.
Делото мина, като пълен фарс. Без човек да има правно образование можеше да забележи пороците и пристрастността на съдийката. Днес бяха разпитани по онлайн връзка ръководителят на здравната служба към затвора в Сливен д-р Стефан Панайотов и медицинския фелдшер Таня Мъглева. Очевидно беше, че въпросите на адвокат Николай Колев и Иванчева изнервиха и разпитваните, и съдийката. Мария Шишкова съвсем неприкрито се държеше като адвокат на здравните специалисти от затвора в Сливен. Насочваше разпитваните, довършваше изреченията им, даваше обяснения на Иванчева и адвоката ѝ, които разпитваните не са казали. Не допускаше въпроси или им казваше да не отговарят, по теми, които биха могли да са в полза на Деси. Но все пак разбрахме, че д-р Панайотов ѝ е станал личен лекар при постъпването ѝ в затвора, но пък няма правата на личен лекар и достъп до медицинското ѝ досие, поради факта, че затворът няма сключен договор за такъв тип услуги със Здравна каса. Разчитал тя да си носи документи, на базата, на които той да ѝ определя лечението. Но припомняме за всички, че Деси нямаше как да си подготви и вземе адекватно документите, тъй като полицията нахлу една ноемврийска сутрин в 6 часа сутринта в дома, съобщиха ѝ, че е осъдена на 6 години затвор, казаха ѝ, че има 1 час да се сбогува с детето си, да си подготви багаж за следващите няколко години за затвора. И тъй като все пак д-р Панайотов е осъзнал в един момент, след намесата на лекари към Омбудсмана, че състоянието на Деси е сериозно, са и назначили служебно нов личен лекар, който е извън затвора – д-р Сатиен Подора. Незнайно защо ѝ избират лекар, който практикува в гр. Кермен, познайте колко пъти Деси се е виждала с него. Но той поне има право да изписва рецепти за лекарства по здравна каса и да издава направления – права, които докторът от затвора няма.
За всичко, което Деси е искала и молила във връзка с лечението ѝ се оказа, че е трябвало да подава писмени молби, а тя за много от нещата нямала, но за всичко, което е трябвало да уведомят Деси няма нито един писмен документ, всичко е било в устна форма. 8 месеца са я разигравали докато я изпратят в ендокринологията в София, за да докаже, че наистина има микроаденом на хипофизата от 2014 г. и се нуждае от хормонално лечение с Достинекс, това беше критично за нейното здраве и той е нараснал, макар, че преди това е бил в застой години наред. С различни процедурни хватки обясняваха липсата на лечение от сорта на – „нямаше мокър печат”, не е подала молба, не е подала искане… нямали права и достъп до системата, тя отказвала лечение от „провинциалните” специалисти.
Невербалната комуникация на съдия Шишкова меко казано шокира присъстващите в залата – смееше се неистово и безпричинно при появата и оттеглянето на свидетелите, за 3 часа не смееше да погледне в очите нито Деси, нито адвоката, говореше на тях, но гледаше в една точка в стената.
На питане в коридорите от представители на "Зелен Младост" към съдия Шишкова за срещата ѝ с Ваклин ни отговори, че като съдия не се е срещала с него. За това ѝ нямала причина да си даде отвод, защото адвокатът на Деси ѝ поиска такъв още на първите заседания! Явно зам.главен прокурор Шишкова е различна личност от съдия Шишкова - Вие преценете дали е възможно!
Биляна Петрова не беше допусната, като свидетел, тъй като им трябвало на ГДИН повече време да организират конвоя. Въпреки, че тя беше в София предишния ден за лечение, а искането за допускане на свидетел беше предадено преди седмици."