Политиката, както всички знаем, е изкуство не на желаното, което разбутва целия свят в опит да го нагоди към себе си, а на възможното, което единствено е способно да превърне желаното в действителност. Не винаги. И най-често - не докрай. Това също го знаем прекрасно – накрая обикновено се получава не точно същото първично желано, а някакво вторично, модифицирано от времето, обстоятелствата, международното положение или вселенската ирония.
Да, бе, уж всички знаем това, ама някои очевидно не го знаят. И, още по-лошо - упорито не искат да го научат.
Веднага давам пример. В реплика по повод едно изказване на Бойко Борисов, Асен Василев, бивш финансов министър и ко-лидер на ПП – ДБ, заяви: „Той /Борисов – б.а./ не е в състояние да поставя условия. Нека да видим програмата му и тогава ще говорим“.
От тези думи всеки несведущ относно кривулиците на българската политика човек би могъл да си направи извода, че Борисов – съответно ГЕРБ - СДС – са не водеща политическа сила в страната, а някакъв дребен пудел, незначителен младши партньор, който се натиска за благоволението на Василев - и съответно ПП – ДБ. А те пък са политически толкова яки и велики, че са в положение да държат на каишка пудела, да поставят условия и да му диктуват изискванията си, иначе няма да пълнят редовно купичката му с храна.
Василев, айде по-скромно, де!
Все си мисля, граждани, че дори в България политиците трябва да се съобразяват с реалността и да казват ако не пълната истина, то поне да се придържат към онази част от нея, която и без това е видима за всички. Елементарно е – а може би за някои и неприятно - обаче малко
съобразяване с реалностите
трябва да присъства дори в най-гръмките политически изказвания. Щото като надуваш мускулите си със сламка, почваш да си вярваш, че имаш мускули и съответно, да правиш глупости - да вдигаш щанги показно или да се сбиеш с най-големите квартални бабаити, за да им покажеш кой си ти.
Ама, г-н Василев, поне аз доколкото си спомням, правителството на Николай Денков, макар да беше формално с мандата на ПП – ДБ, всъщност се крепеше на мнозинство с най-много депутати на ГЕРБ – СДС. И без техните гласове – а, може да боли, но ще го кажа, защото е истина – и без гласовете на ДПС, не би могло да се случи нито едно от добрите дела, които се случиха през тези 9 месеца управление на Сглобката.
Това първо. И второ – на напълно безсмислените, но все пак предстоящи предсрочни парламентарни избори, както вече достатъчно ясно се очертава, ПП – ДБ пак няма да бъдат първа политическа сила. И съответно – пак няма да са в положение да се разпореждат, обратно, точно те ще играят пудела, който не може сам да си намери паничката с храна, затова някой на каишка трябва да го заведе до нея.
Защото в най-добрия случай те пак ще са втора политическа сила, с изоставане от ГЕРБ колкото беше предния път, а може би и по-голямо. Лошото е, че може дори да станат трета политическа сила, ако Доган внезапно реши да се намеси по-пряко в управлението на страната и мобилизира целия си изборен ресурс. Аз лично не го вярвам, защото полезната за него игра е лавиране по средата, а не застой в единия фланг на политическата битка, но знае ли човек какво ще му хрумне…..
Ето защо, призовавам ПП – ДБ към известно политическо смирение, към
по-реалистичен прочит на текущата политическа ситуация
в страната и към нещо особено важно, което те винаги – случайно или нарочно, не знам - пропускат, но Борисов не пропусна да подчертае в споменатото вече свое изказване.
„На предстоящия вот противник на ГЕРБ ще са проруските партии като БСП и „Възраждане“. Това е нашата червена линия, ние сме проевропейска партия“ – заяви лидерът на ГЕРБ. И посъветва довчерашните си партньори: „Искам да им кажа да си гледат резултатите на изборите, да се опитат да покажат на хората добрите неща, които сме направили заедно, да знаят, че от другата страна стоят „Възраждане“, БСП и хората, които са против Украйна, проруски – да гледат тях“.
Ама Борисов бил такъв и онакъв, ние няма да го слушаме, независимо какво говори, защото е способен да се отметне веднага от думите си. И – да, в много отношения Борисов е и такъв, и онакъв, способен е и вече неведнъж, а стотици пъти се е отмятал от думите си – но в случая е изключително точен. Може да не е докрай искрен на дело, но е изключително точен на думи.
Да, в политиката на България днес има ясно очертана граница и отсреща наистина стоят
проруските сили, които дърпат страната назад
и искат ако не да я върнат пряко в обятията на Путин, то поне да ѝ наложат постоянната роля на Троянски кон в ЕС и НАТО, за да обслужват руските интереси, а не българските и европейските.
Това е то „червената линия“ и всякакви други политически съображения – кой какво казал, кой какво, кога направил или не направил – всичко това изчезва, щом опрем до тази тема. А тъй като обстоятелствата и логиката ни принуждават винаги да опираме до нея, местните игрички, кавги и съображения между силите, които, поне декларативно, могат да се смятат за проевропейски, започват да приличат на елементарно дърлене между деца в детската градина за играчките.
Съвземете, се, бе! България има нужда от реализъм и движение в правилната посока, а не от този или онзи „лидер“ – лидерите се сменят, интересите на българските граждани остават, не обратно.
Но като сме заговорили за нещата, свързани с разликите между политиката на желаното и политиката на възможното, няма как да пропуснем и добрата илюстрация с две руски изяви от последните дни.
„Не може да се говори за мир в Украйна, без участието на Русия!“ – тръшна се на пода и започна да ритка с крачета във въздуха пияната Марийка Захарова в ролята на разцепен змийски език от ведомството на руския военен престъпник Сергей Лавров.
Ами може, бе, моме – и конкретно може, и абстрактно може.
Конкретно, както всички видяхме, в Швейцария международната общност си проведе планираната конференция по темата за мира в Украйна, без грам участие на руските терористи, прикрити като „дипломати“, които да я саботират отвътре. И без да ѝ пука за руските претенции, което всъщност е единственият правилен подход.
Но и по-абстрактно погледнато, пак може и дори трябва да се говори за
мир в Украйна без участието на Русия
Нали се сещаме за светлия пример на Германия, която миряса, чак когато на два пъти през миналия век беше принудена да подпише безусловна капитулация, без да получи изобщо думата по нейните точки. Това чака и Русия, щом бъде изритана от Украйна с всичките си претенции и остатъка от човешкото пушечно месо, което сега престъпници като Путин, Лавров и другите, хвърлят във войната.
Да, накрая Русия ще подсмърча на дивана пред Високата порта, където ще се води истинската мирна конференция за Украйна и байчото ще покани наследниците на Путин в залата, само за да подпишат хартийката, която ще им дадат за подпис. И така е правилно - онази държава, която престъпва по такъв нагъл и безцеремонен начин международните закони и правила, както го прави Русия в Украйна, няма никакво право на претенции и други ще решават нейната съдба.
Бесните кучета от Кремъл обаче не умират лесно, а продължават нагло да се зъбят и да заплашват цялата Вселена, включително Свободния свят, част от който е и България.
Освен колхозничката със сърпа Захарова, в зъбенето очаквано се включи и Дмитрий Песков, работникът с чука, другата основна руска медийна влъхва. Него пък внезапно го заболя възможността руските финансови активи на Запад, които засега са само замразени, да бъдат конфискувани и с тях, поне частично, да се финансира защитата на Украйна от пълчищата кремълски орки.
„Руските активи не трябва да бъдат докосвани, ще има суров отговор на тази кражба!“ – изцепи се неподготвен Песков. Неподготвен, защото Русия всъщност няма много възможности за отговор. Аз поне не съм чул някой западняк да си държи парите в руски банки, така че като му ги конфискуват, да го заболи. А ако има някой такъв кретен като бившия германски канцлер Шрьодер пък, мен няма да ме заболи, ако него го заболи.
Колкото до възможността Кремъл да сложи ръка на имущество на западни корпорации, които още не са се изтеглили, това е несравнимо по-слаб отговор. Първо, защото активите в Русия са малка част от общия бизнес на тези корпорации. Второ, защото след поражението и края на руската авантюра в Украйна, Кремъл ще има да им
плаща репарации до второ пришествие
И трето, дори да ги вземат, какво ще правят руснаците с въпросните имоти. Ще произвеждат „Кока кола“ или лекарства например, така ли?
Да, много боли да ти вземат паричките, в името на които си вършил престъпления и си продал душата си на Дявола. Освен това е опасно – ако Путин не може да защити парите им, руските олигарси бързо ще му скроят дървеното пардесю. Тогава Песков ще остане безработен, а може и да го съдят като част от престъпната путинска шайка.
Та ето някои причини, граждани, поради които бих искал ние с вас никога да не се самозалъгваме, че ако много силно желаем нещо, то задължително ще се превърне в реалност. Това да не ви е приказката за царската дъщеря и сбъднатия сън на бедняка-принц.