Трябва да се намери възможност за съвместно съществуване с Русия, но в никакъв случай за сметка на принасянето в жертва на суверенни държави, или части от Украйна, казва професорът по нова и най-нова история в Университета във Фрайбург
Интервю на Анна Розе, радио „Свобода“
- Господин професор, войната в Украйна продължава вече две години и краят и не се вижда. Мнозина експерти прогнозират, че тя ще продължи още няколко години. Съгласен ли сте с това мнение?
- Да, но само при условие, че Украйна ще бъде в състояние да се защитава от руския агресор. Сегашната ситуация поражда опасения, че западната подкрепа за Украйна може да се окаже под въпрос. Ако тя не е достатъчна, линията на фронта много бързо може да бъде пробита и тогава ще имаме възможност за военно доминиране на Русия, съпроводено дори с, може би, постигане на руските цели в по-широк контекст. Тази опасност несъмнено се увеличава.
- В книгата си „За войните и как те завършват“ представяте четири сценария. Кой от тях Ви се струва най-възможен за Украйна?
- Бързото, решаващо, съдейки по развитието на военните действия от февруари 2022 година не можа да бъде реализирано. Това би бил първият сценарии. Сигурно той е бил в главата на Путин в началото на агресията. И затова още по-важен става вторият сценарий, а именно военен пат, при който и двете страни не получават никакво политическо предимство от продължаването на боевете.
В настоящия момент, много неща сочат, че това патова състояние би могло да се промени в полза на Русия, което основно зависи от западната подкрепа за Украйна.
Третият сценарий предвижда намесата на силни посредници със сериозен мандат, тоест, с възможност да се реализират условия за прекратяване на огъня.
В настоящия момент това не ми изглежда възможно, доколкото важните международни посредници – САЩ, Китай, са въвлечени в конфликта чрез политическа или военна подкрепа за едната от страните в конфликта.
Другите възможни посредници, Бразилия и Индия, биха могли да постигнат нещо в политически смисъл, но нямат военните средства, за да контролират на място прекратяването на огъня.
В четвъртия сценарий войната преминава в конфликт с ниска интензивност, тоест създава се нещо като „кървяща граница" след прекратяване на огъня– всичко на нивото на формално, задължително от гледна точка на международното право, споразумение.
В настоящия момент ситуацията би могла да се развива в това направление.
Но за целта, Украйна трябва да е в състояние да продължава войната, за да принуди Русия да разбере, че не може да постигне военни успехи и да е готова на истински отстъпки.
От този вариант сме още далече, при това времевият фактор играе в полза на Путин. Това се отнася до предстоящите избори за Европарламент и изборите за президент на САЩ през есента.
Затова в момента не можем да отделим нито една ясна тенденция.
- Въпреки че Русия започна тази война, много руснаци повтарят твърдението на Путин, че страната им се „бори за мир“.
- Това е въпрос за историко-политическата легитимация на войната от страна на Путин. Така той опитва да оправдае собствената си агресия като своего рода „самозащита“ от мнимия „нацизъм“ разполагайки войната против Украйна в дългата традиция на „Великата отечествена война“, която остава фундаментално най-важното историческо събитие за самопознанието на СССР, а след това и на Русия, започвайки от 1941 година.
Към това се добавя и друга традиция, от Киевска Рус до царската империя, с идеята за особената цивилизаторска мисия на православието и Русия: Москва като "Третия Рим" в сравнение с „декадентския“ Запад, който е „слаб и немощен“.
В изказванията и думите на Путин двете историко-политически точки на съприкосновение играят голяма роля. Това е особено видимо, когато войната против Украйна се представя като своего рода продължение на Великата Отечествена война, а киевското правителство се обвинява в "нацизъм".
- Не е тайна, че умората от войната расте, включително и в европейските страни. Но когато някой заговори за преговори, той бива критикуван и осъждан. Трябва ли, от историческа гледна точка, да бъдат напълно изключвани подобни планове, а тези, които говорят за преговори, да бъдат смятани за предатели или мечтатели?
- Моят скептицизъм е продиктуван от това, че предложенията за преговори сякаш съдържат намек, че Украйна трябва да се съгласи на едностранни отстъпки.
Ако сега говорим за преговори или замразяване на конфликта, даваме на Путин много ясен сигнал, че умората от войната в западните държави расте и затова Кремъл може да постигне успех като продължава курса на агресия.
При сегашната ситуация, преговори биха означавали за Украйна загуба на големи територии – Крим и Източна Украйна.
Но така агресорът ще може да диктува условията на мира и по този начин да оправдае понесените жертви пред собственото си общество или да продължи войната с още по-голяма жестокост.
Путин би могъл да използва такава ситуация като тактическа пауза, за да попълни ресурсите си и да продължи конфликта при следваща възможност – в Украйна, Приднестровието или балтийските страни.
- Виждате ли опасност от така наречения „гнил мир“, за който пишете в книгата си?
‒ Да, и в настоящия момент тя се увеличава, доколкото след първоначалното единодушие в западните общества виждаме много противоречия не само в САЩ, но и в Европа.
Позициите на Унгария или Словакия по въпроса за войната и помощта за Украйна са коренно противоположни на позициите на страните от Прибалтика и Полша. Но даже в Нидерландия Вилдерс спечели изборите с призиви, че трябва да се направят отстъпки на Русия.
Виждаме колко голямо значение придобива тази тема преди европейските избори през юни и в изборите за ландтага в германските провинции.
На този фон може да се увеличи натискът върху Украйна да се съгласи на отстъпки и да приключи с войната. Скоро в Бундестага лидерът на социалдемократите предложи да се сондира подобно решение, което би означавало сигнал към Путин, че Западът е готов на отстъпки.
"Гнил мир" означава, че при замразяване на военния конфликт, ще бъде утвърден сегашният статут на Крим и Източна Украйна, което ще гарантира на Русия фактическо преимущество.
Нищо не отменя вероятността, че при следваща възможност, след като попълни отново арсенала си, Путин няма да опита да вземе под свой контрол и други украински територии.
Ще бъде ли готов Западът отново да помага на Украйна?
Най-голямата опасност от „гнилия мир“ е в това, че в края на краищата той ще доведе до тактическо прекъсване на конфликта, а след това войната ще се върне и то с още по-голяма жестокост от преди.
- В случай, че бъде установен мир, много проблеми ще останат. Руското общество няма да се промени в един миг. Вие смятате ли, че е възможно Русия напълно да се преобрази в случай на поражение във войната?
Установяването на мира не е момента, в който държавните глави или дипломатическите делегации сложат подписите си под договорите. Това е много дълъг процес, който, ако вземе предвид и създадените в хода на войната образи на врага или значението на колективната памет, ще продължи колкото живота на няколко поколения.
Важно е кога ще завърши войната в главите на хората. За това е нужно много търпение и издръжливост в продължение на цели поколения.
А след това трябва да се намери някаква възможност за съвместно съществуване с Русия, но в никакъв случай за сметка на принасянето в жертва на суверенни държави, или части от Украйна.
Подобен край на войната би се превърнал в катастрофален сигнал: ще нахлуе ли Кремъл при следваща възможност в Приднестровието, Грузия или страните от Прибалтика?
Вероятността да избухнат нови конфликти, би нараснала, доколкото руската позиция отдавна се основава на имперски образци на мислене.
В начина, по който завършват войните винаги се съдържа сигнал за други конфликти, затова изходът от войната в Украйна би имал въздействие върху други огнища на напрежение, даже в отдалечени региони - Армения и Азербайджан, Венецуела или Тайван.
*Професор Йорн Леонхард e ръководител на катедрата по нова и най-нова история в Университета във Фрайбург. Автор на книги за историята на Първата световна война, история на империите, в момента работи над проекта „Световните кризи“, изучава военните кризи и механизмите на военните конфликти. Неотдавна професор Леонхард издаде книга "За войните и как те завършват" (Über die Kriege und wie man sie beendet).
Превод: Faktor.bg