За поредна проруска провокация в Пловдив, на връх Новата 2019 година  сигнализира Faktor.bg авторcj на блога Humanus Ангел Грънчаров. Ето как той описва случилото се в града, който предстои през тази година да бъде културна столица на Европа:

„Снощи отидохме със семейството ми да посрещнем Новата година на градския площад в Пловдив, този пред общината, той носи името на Стефан Стамболов. Хубаво ама щом президентът-Льотчик направи приветствието си от огромния екран на сцената, хорото започна да го води някой, който държеше в ръката си не едно, а две и то доста големи национални знамена - българското и... руското!!! Множеството на площада беше голямо, беше пълно с хора, други знамена обаче никъде нямаше, само този, който водеше хорото, държеше с едната си ръка и двете знамена. Силно възмутени от тази така обидна политическа провокация отидохме с един приятел (млад човек, който обаче не е политически индиферентен, той пръв видя провокацията и ми обърна вниманието на нея!) по-близо до сцената и видяхме, че знамето го държеше не мъж, а една другарка, една жена, дребна на ръст, ала с твърде злобно лице. (Очевидно рубладжиите у нас не са и мъже, те са едни страхливци, пък макар и нагли - щом се криеха зад една жена!).

Издебнах момента и когато другарката със знамената мина близо до мен, се пресегнах и хванах руското знаме, идеята ми беше да извадя тази другарка от хорото, та да престане провокацията й, а евентуално и да вляза в дискусия с нея; да, ама тя, макар и дребна, почна силно да дърпа тъй милия на сърцето й руски флаг, дърпаше парцала, мълчеше и ме гледаше крайно злобно, даже не можах да разбера дали въпросната другарка не е пък рускиня; към нея се присъединиха и още две-три другари и другарки, почнаха да дърпат яко, интересно е, че дори и моят приятел изглежда се уплаши от нещо и не ми помогна да издърпаме руския флаг и да го освободим от близостта му с българското национално знаме; от зяпачите наоколо, държа да подчертая и това,

никой не реагира никак

и в един момент, като не ми издържаха силите, аз пуснах руския флаг, другарката, дето го носеше обаче вече беше загубила водачеството на хорото, с придружаващата я група обаче тя пак отпочна ново хоро, скоро към нея се присъединиха други продажни, не чувстващи унижението души и пр.

Интересното е и това, че малко след случката забелязах някакъв брадат таваришч, сложил на главата си руска ушанка (немаше, за отбелязване, петолъчка, иначе дебилите обичат на ушанките си да турят и красние петолъчки!), дълго време стоеше на метър до мен и ме гледаше право в лицето и то крайно злобно; по едно време го попитах какво става, защо така ме гледа, той злобно промърмори "Патаму что так хачу, патаму что так мне нравится!", е, този беше смисълът на думите му, казани ми, в интерес на истината, на български, но на мен ме прозвучаха на руски, щот поганец-предател като туй същество няма право да употребява български език, камо ли пък да се нарича българин! Но заплахата в думите му беше толкова голяма, че аз тогава реших да ида да намеря началника на охраняваща събитието полиция, на площада, за отбелязване беше, имаше доста полиция, но всички до един "български" полицаи, за отбелязване е също така, се правеха на изоглавени и се преструваха, че изобщо не забелязват тъй грозната гавра и с българския флаг, и с очебийното непризнаване на държавния суверенитет на страната ни (Пловдив, доколкото ми е известно, все пак и все още е български град, пък България, доколкото ми е известно, поде де юре не е все пак Задунайская губерния, де факто май вече е такава, така изглежда май?!).

Попитах стоящите наблизо полицаи (те сигурни видяха как се дърпахме, държащи руското знаме, ала са преценили, че не трябва да се намесват!) къде им е началника, казаха ми, че бил пред вратата на Кметството, след малко го намерих, казах му за провокацията на рубладжиите, главен инспектор (а може би комисар, не помня точно?) Аргиров (така ми се представи!) ме изслуша, казах му, че като български полицай би следвало нещичко да направи, обясних му, че самия факт, че тази провокация се прави на площад, носещ името на Стамболов, я прави още по-нагла и грозна; той обаче ми заяви, че понеже полицията била деполитизирана институция, нямала била правото да се намесва в политическите спорове! Е, обясних му, че тъкмо ненамесата му означава солидаризиране с акцията и провокацията на рубладжиите, т.е. означава именно заемане на политическа позиция от деполитизирано длъжностно лице като него, обявих му, че ще направя каквото ми е по силите този скандал да стигне до колкото се може повече хора, казах му, че ще обърна до медиите и пр.

Факт е обаче, че почти час двете знамена на хорото, българското и руското, бяха държани от една ръка, която именно и водеше хорото, а овцете наоколо гледаха и не разбираха що всъщност става, что всущности произходит. Което за мен е истински страшното! Ний рубладжиите ги знаем, че са способни на всякакви мерзости, но ето, че пловдивското "гражданство" гледаше безучастно тяхното тъй провокативно и обидно изпълнение - обидно ако не спрямо тяхното липсващо чувство за национално достойнство, но обидно най-вече щото е подигравка с ДЪРЖАВНОТО ЗНАМЕ НА БЪЛГАРИЯ! - мен специално ме отврати особено силно!”