Д-р Любомир Канов, Ню Йорк

Основанията да обича човек България, било като вътрешен българин или като емигрант, намаляват с изчезването на автентичното, благодатно и пълно с живот българско село. Заедно с щъркелите върху покривите и приютилите ги стари дървета, заедно с обичаите, миризмите, гозбите и песните, заедно с хорАта изчезват и хората, населяващи тази любима земя и носещи нейния дух.

Емигрантите няма къде да се върнат.

Умрелите никога вече няма да заиграят забравените от всички старинни танц , нито да опекат своите квасени хлябове...

Комунистите и Роза Люксембург могат обаче, в освободеното пространство триумфално да празнуват Първи Май, Осми Март, Девети Септември, Седми ноември, все дати, които обозначават нашата гибел. Помня как дойдоха в началото на тази гибел с каскетите си, по модел Червенков, из плодородните села в равнината, за да ги обезлюдят с бой и трудодни. Сега тези райони са най-бедните райони в Европа, населявани във все по-голяма степен от мургави номади с неукротима генетична страст към крадене на желязо, бакър или електропроводи и към разрушаване на чужди къщи. В Древна Индия са ги наричали парии и са им разрешавали като каста да се занимават само с металургия, метали и хиромантия. Комунизмът и нелепите посткомунистически социални експерименти обаче ги позиционираха като основна и действена електорална единица, определяща "демократичната" посока на обществото.

Напред, О, Парии, презрени!

Комунистите ви предоставиха демографското господство над изоставените плодородни полета, след бягството и разрухата на коренното население, само не ви обясниха какво да правите с тях. Освен, бидейки социално близки до комунистите по манталитет, да изчакате някой да посади нещо, за да му откраднете реколтата в традицията на справедливото преразпределение по Карл Маркс и, разбира се, Роза Люксембург. Welcome home, proletariat! Morituri te salutant!

Б.Р. Коментарът е публикуван на фейсбук страницата на автора.