Същественият въпрос за мен е в това защо и по какви причини се търсят процедурни средства за влияние върху политическия процес? Имам предвид специално позициите на президента, защото става дума наистина за процедура, в която няма основание за забавяне на освобождаването на главния секретар на МВР от неговата позиция, за да може той да заеме поста министър. Мнението на президента в това отношение няма определящо значение. Това заяви политологът доц. Анатолий Гълъбов за напрежението, породено от бавенето на президента Радев да подпише указа за освобождаването на главсека на МВР Младен Маринов от поста му.
"Той трябва да подпише формално тази процедура, тъй като има лично волеизявление от главния секретар на МВР, че той желае да бъде освободен от този пост", продължи Анатолий Гълъбов пред "Фокус".
"В тази ситуация президентът няма право на преценка - президентът просто подписва този указ на базата на заявеното лично желание на главния секретар на МВР да се оттегли от тази си позиция, нищо повече. Тук няма място за коментари дали МВР си върши работата или не. Точно това е смисълът на всяка процедура, в която всеки следващ етап следва по логичен начин предходните.
Обратно. При назначаването на нов главен секретар на МВР, там вече президентът има своята дума. Той има възможност да изрази отношение, но не и при освобождаването на главния секретар, когато това е по негова лична молба. Един изцяло формален акт. И това, което ни се струва проблематично в момента, тъй като става дума за процедура, която се използва с, нека да не е с политически цели, но влияе върху политическия процес, най-малкото забавя кадровите промени в правителството", посочи доц. Гълъбов.
Според него така се увеличава общото напрежение в политическия процес. "То и без това е достатъчно високо. От една страна имаме ясно заявената воля на опозицията за оставка на цялото правителство. Имаме предложение за кадрови промени. Имаме постигнато съгласие във формата на управляващата коалиция. Така че лично аз не виждам абсолютно никакви правни основания този указ да бъде бавен повече", изтъкна Анатолий Гълъбов.
По думите му търсенето по процедурен път да се окаже влияние върху политическия процес с назначаването на нов вътрешен министър е "нещо, което е обезпокоително само по себе си".
"Опасявам се, че това е продължение на линията, в която се движи държавния глава - линия на една по-остра критичност по отношение на управлението с доста голям брой изявления, които нямат отношение към президентската институция. В публичното пространство се налага тезата, че президентът бил морален коректив на управлението. Всеки, който си направи труда да прочете Конституцията, може да разбере, че там подобна функция президентът няма", отбеляза Анатолий Тодоров.
На въпрос дали са затворени вратите за диалог между правителството и президента, Анатолий Гълъбов отговори така: "Така изглежда. Във всеки случай, тъй като президентът Радев вчера говореше за това кой е законен и кой не е законен и какъв е институционалния начин на комуникация, добре е да напомним, че в пленарната зала на Народното събрание има запазено място за българския президент.
Президентът Радев нито веднъж не е бил досега на откриване на пленарна сесия. Нито на откриване, нито на закриване на пленарна сесия, нито на някакво тържествено събиране на Народното събрание. Нито се е възползвал от конституционното си право на обръщение към Народното събрание. Вместо това чуваме откъслечни изявления от събития по друг повод някъде на улицата, в градинки, откъдето президентът ни казва нещо. Очевидно е, че диалогът и между президентската администрация и Народното събрание е на много ниско ниво. Едновременно с това по отношение на диалога с Министерски съвет, виждаме че има затруднения, които не са институционални. Те са по-скоро поради желанието на различни кръгове, може би и в самата администрация на президента, за обособяване на ролята на президента, за намаляване на ефективността на диалога с Министерски съвет и точно това е причината за разговора през медиите. Той винаги е лоша идея в политиката", отбеляза Анатолий Гълъбов.
Той изтъкна, че са видни "амбиции за радикализиране. За съжаление те са сценарни усилия. Сценариите се виждат, те са разпознаваеми", сподели политологът. "За мен голямото предизвикателство, с което е свързан българският национален интерес в момента, е правителството да преодолее това и да успее да постави нов по-висок хоризонт на цели. Ние преминахме един много интензивен период от време в първата половина на годината с добри резултати от периода на Българското председателство. Част от сценариите се опитват да замъглят спомените ни за този период от време. Това, което е необходимо в момента, е на базата на очевидно подобрената комуникация в управляващата коалиция, да бъдат поставени два-три ясни приоритета, спрямо които отново да бъде мобилизирана енергията на управлението. Това е големият залог в момента, а не толкова ариергардните битки с различни сценарии", пожела доц.Гълъбов.