Руският опозиционен активист Евгений Чупов, който повече от година се намира със семейството си в България, е получил отказ от българските власти за политическо убежище. Това съобщава самият той пред Радио Свобода.

41-годишният противник на Путин влязъл в полезрението на руските правоохранителни органи миналата година преди изборите за Московската дума. По това време Чупов помагал в кампанията на кандидата за депутат Иван Жданов, директор и главен юрист на Фонда за борба с корупцията (ФБК) на Алексей Навални. По неговите думи задържането му е станало заради листовки, които разнасял за изборите.

След близо 12-часов престой в следствието е бил освободен, като срещу него са заведени две дела - за „разпространение на екстремистка литература“ и за „умишлено повреждане на чуждо имущество“.

По същото това време учителят по английски език Чупов се подготвял за почивка в България. Той и семейството му вече имали български визи и билети за пътуването.

Два дни след като бил пуснат от ареста, Чупов заминал за България и по съвет на свои близки решил да остане в страната. За да предпази семейството си от преследване в Москва, подал документи с искане за предоставяне на политическо убежище в България.

Тази година обаче опозиционерът получава отказ от българските власти. Според Евгений Чупов отказът бил формален, тъй като сред аргументите се казвало, че ако наистина е бил преследван политически, едва ли е можел да се качи на самолета и да пристигне в България, защото е щял да бъде спрян още на летището.

„Изложената фактическа обстановка не дава основание да се предполага, че заявителят е бил принуден да напусне родината си заради реална опасност от сериозни посегателства като смъртно наказание, мъчения, нечовешко или унизително отношение или наказание“, е посочено в отказа на българските власти, част от който Евгений Чупов цитира.

Според българския Закон за убежището и бежанците всеки чужденец може да поиска закрила от България, ако не представлява опасност за националната сигурност, както и ако не е окончателно осъждан за тежко престъпление. Процедурата предвижда Държавната агенция за бежанците (ДАБ) да проверява фактите по всеки случай, включително и по искане на президента.