Днес църквата почита преподобния Давид Солунски и свети Давид Български

Преподобният Давид живял в Солун през V-VI век. Роден в Месопотамия в около 450 г., щом навършил пълнолетие той дошъл в Солун и постъпил в манастир край стените на града. В обителта Давид с усърдие се отдал на молитва, пост и изучаване на Свещеното Писание, напомня Дарик.

След смъртта на игумена, монасите го избрали за негов заместник, но той отказал и решил да се подвизава по източния образец на стълпниците, само че не на кула, а сред клоните на едно бадемово дърво край манастирския храм. Така живял три години в строг пост и усилена молитва, смирено понасял всички изпитания на лятната жега и зимния студ. Много хора идвали при него за духовни съвети и го молели да се застъпва за тях в своите горещи молитви към Бог. 

Около 540 г. Солунският архиепископ Аристид го помолил да отиде в Цариград и да ходатайства пред император Юстиниан Велики за правата на Солунска архиепископия. Преподобният Давид се подчинил и заминал за столицата с двама други монаси. Славата на подвижника отдавна била стигнала и до Цариград, така че той успял да получи от владетеля благоприятен отговор на молбата на архиепископа. Но на връщане престарелият монах издъхнал на кораба малко преди да пристигнат в пристанището на Солун. Преподобният Давид бил погребан в обителта си. Мощите му се пазят сега в храма на манастира "Света Теодора" в центъра на града.

Свети Давид Български бил брат на цар Самуил и най-голям от четиримата синове на комит Никола, които повели битка против Византия за отвоюване на източните предели на царството, завладени от византийците. При завръщане от поход към Солун в 976 г. Давид бил убит от разбойници между Костур и Преспа. Той е един от типичните образци за народна канонизация (обявяване на светец), призната после от Църквата. Негови изображения се срещат в десетки църкви от 19-и век.