Спомняте ли си историята за вожда Оху Боху, който седи, скъпоценните му камбанки висят и се клатят, а той ги чука с два остри камъка и всеки път крещи от болка? Питат го защо, а вождът – ами заради голямото удоволствие, когато не уцеля.
Почти същата е историята с червената другарка Нинова, която, както знаем, също е вожд, макар на намаляващо племе.
Между нея и Оху Боху има само
няколко дребни разлики
Първо, Нинова – дано не греша - няма собствени скъпоценни камбанки, затова чука скъпоценните камбанки на целия български народ. Второ, тя крещи от болка не когато уцели, а когато пропусне. И трето, крещи и когато уцели, но от удоволствие – докато от болка крещим ние, останалите.
Пореден опит от страна на червената другарка да ни накара да закрещим целокупно, беше настоятелното ѝ искане да се вкара най-после в България руската ваксина Спутник V, та чрез тази нова форма на братска помощ да се пречупи веднъж завинаги гръбнакът на гадния коронавирус.
Не може! – каза Парламентът, като по този начин ритна в меките части твърдия руски патриотизъм на Нинова.
Не може! – каза междувременно и Европейската агенция по лекарствата. Е, всъщност тя уточни, че може - живеем в демократично общество и всеки е свободен да прави каквито си иска глупости, но използването на Спутник V без одобрение от съответния европейски орган си е чиста
игра на руска рулетка
Руснаците много се засегнаха от това изказване и поискаха извинение. Още не са го получили и никога няма да го получат – но добре знаят защо.
Другарката Нинова също много се засегна – но сякаш повече от решението на българския Парламент. Онова с руската рулетка тя не го чу изобщо – и не защото е политически и логически глуха, а защото за нея Европа изобщо не е фактор. Освен когато дава пари, но това е друга тема.
Така или иначе, Нинова не поиска извинение от Парламента, защото знае, че няма да го получи, но за сметка на това се закани силно на всички мирни българи: „Още щом спечелим изборите и съставим правителство, първата ни работа ще бъде да вкараме руската ваксина в България!“
К‘ва любов, к‘ва преданост към Кремъл, граждани, а!? Виждали ли сте друга подобна проява на самоотверженост? Пред нея със сигурност бледнее опитът на разследвания за шпионство русофил Николай Малинов да използва снимката си с Путин за предизборна агитация.
Според мен бледнее дори досегашният връх в сферата на българското политическо слагачество пред Русия – когато Волен Сидеров откри кампанията си за европейските избори в самата Москва.
Онова, признавам, беше наистина гениален ход, но пак бледнее, защото всички знаят, че партията на Сидеров е нещо като политически троскот, който изчезва и се появява в зависимост от усърдието на градинаря. Пък и няма шанс когато и да било той да застане начело на държавата.
Докато червената примадона се смята за сериозен играч и отдавна стръвно точи зъби за властта. Ще точи, какво да прави – голите и гладни опозиционни зъби много сърбят, както знаем. А знаем също, че има идиоти в тая страна, които са готови да станат коалиционни ортаци дори с червения дявол, само и само да се докопат до някоя митница, пък макар не чак толкова голяма и важна като Солунската.
В публичното пространство има вече прекалено много информация за това как Кремъл използва темата за ваксините в пропагандната част от своята хибридна война срещу демократичния свят, така че няма да припомням подробности – който има очи, да гледа и чете. Но съм длъжен да кажа, че ако даден човек публично се заканва щом стане премиер първо да угоди на Москва, а чак после да се заеме с наистина важните за страната си въпроси, то той е или силно умствено и морално увреден, или откровен продажник.
И в двата случая обаче вероятно е съзнателен елемент от споменатата руска хибридна война, следователно не трябва по никакъв начин да бъде допускан да припари до властта в една демократична, европейска и натовска държава.
Да не говорим, че според мен трябва да бъде и разследван от прокуратурата – но не заради думите или намеренията си, а заради евентуални действия. Много ми се ще някой да порови в темата върви ли в момента сред социалистите по места идеята сега да не бързат да се ваксинират, а да изчакат идването на руската ваксина. Ако да, това спонтанен акт на привързаност към Русия от страна на масовия български социалист ли е или спусната отгоре „интифа“.
Защото това поведение прилича на саботаж срещу усилията на правителството – колкото и погрешни стъпки понякога да прави то – да се справи с кризата с коронавируса; прилича на част от предизборната битка на левицата, която безогледно използва всички средства - включително да остави собствените си хора беззащитни срещу вируса, за да се докопа до властта; прилича и на
подготовка за нов триумф на руската пропаганда
в бъдеще, когато примерно милион предани социалисти в България доброволно се ваксинират със Спутник.
Не знам как може човек доброволно да се подложи на тази ваксина. Аз руска водка, която принципно харесвам, не кусвам след руската агресия в Грузия през 2008, какво остава да си вкарам в тялото руски вирус.
Разбира се, съществува очевидното възражение – Словакия и Унгария да не са по-глупави от нас, та вкараха руската ваксина и я използват?
Не, не са по-глупави, просто те си играят едни техни европейски игрички, дето сега няма да ви ги описвам.
Факт е обаче, че покрай това, те за пореден път отчупват парче от европейското единство. Парче по парче – явно на това разчита Русия в упоритата си атака срещу ЕС. Тя няма да се втурне с оръжие да заграби европейска територия – поне не докато Европа е още на крака, а НАТО продължава да я пази, въпреки всички откровени глупости, които европейци като френския президент Еманюел Макрон ръсят за НАТО.
Пропуснахте ли това забележително изказване? За Financial Times Макрон каза: „Никой не може да ме убеди, че НАТО днес е структура, която е от съществено значение. Създаден е да се противопоставя на Варшавския договор, а вече няма Варшавски договор“.
Още след рухването на комунизма, от 90-те години на миналия век и досега, това е главна опорна точка на руските атаки срещу Северно-атлантическия алианс. Но друго е да го каже цял френски президент, нали – ето ви най-добрият начин да се вбива клин между ЕС и НАТО. Парче по парче, парче по парче…..
Или да вземем последната изцепка на немския външен министър Хайко Маас, която също е начин да се подкопае европейското единство. Онзи ден Маас заяви, че Берлин вижда възможност „да се подобри обмена между гражданските общества на Германия и Русия и смята това за приоритет“.
Не се пулете като телета, граждани, колкото и да търсите, няма да намерите в Русия каквото и да било „гражданско общество“. Къде го е видял Берлин, а оттам и Маас, Бога ми, не мога дори да предположа. Защото по темата нищо съществено не пише дори на едрите руски банкноти, примерно - In civil society we trust.
Как ли не! То в България няма истинско гражданско общество, та в Русия.
Там, като правило и открай време, има отделни граждани. Но, след като режимът на Путин отстреля, отрови, преби и декласира по всевъзможни престъпни начини голяма част от тях,
остана май само един Алексей Навални,
който вече е в колония със строг режим точно заради това, че има гражданска позиция и държи на правото си да я изразява.
Едва ли обаче гражданинът Навални, ако чуе думите на немския външен министър, би ги одобрил. Защото те показват само едно – на Германия не ѝ пука нито за европейското единство, нито за евро-атлантическото сътрудничество, нито дори за немското или руското гражданско общество. Тя иска само да прави бизнес с Русия. Поне сегашната Германия - постмеркелова, но още с Меркел начело.
Та ето, за подобни клинове в европейското единство става дума и когато обсъждаме темата за ваксините, Словакия, Унгария, Нинова и доволно мучащите пред руските порти български социалисти.
За поведение като това Достоевски използва думата „бесовщина“.
Като истински гаден вирус, руската бесовщина унищожава всичко, включително своите носители и гостоприемници, само не себе си. Тя оцелява, защото се е научила да заразява с бесни темпове. Срещу нея има измислени ваксини, но всички се страхуват да ги използват, затова бесовщината ще изчезне, чак когато изчезне и последният човек на Земята – вероятно умният вожд Оху Боху, който извлича удоволствие от живота, дори когато скъпоценните му камбанки са поставени в най-тежката възможна ситуация.