„Ако на следващите избори възпроизведем същия модел на власт, на сервилно подчинение пред лидера, се връщаме векове назад. Модерната държава, представителната демокрация е свързана с това да казваш на човека, който е поел властта, че във всеки момент можеш да му дръпнеш юздите. Представете си една демократична партия, в която всички чакат и мируват и лидерът като тропне с крак, всички подскачат. Това не е политика“. Тази теза разви в ефира на БНР политологът Димитър Аврамов.
След 2001 година държавата става все по-„голяма“, разпределя все повече пари през бюджета и човек става все по-малък, подчерта анализаторът. 40% от богатството, от продукта, който произвеждаме, се преразпределя през бюджета и става все повече, администрацията става все по-голяма.
Според Аврамов се оформят две големи обществени прослойки - на новите партриции и на новите плебеи, според обвързаността им или не с властта, нейните структури и ресурси.
„Не бих извинил нито един министър-председател за състоянието, до което се е докарал сам – нито Сакскобургготски, нито Сергей Станишев, нито Пламен Орешарски, нито Бойко Борисов. Вярно е, че у нас има поговорка – рибата мирише откъм главата, въпросът е в това, че държавата е инструмент за публична власт и има личен избор. Ако си се наредил там, във властта, близо до владетеля, до този, който разпределя порциите, имаш избор – или навеждаш глава и правиш каквото ти каже, или си държиш главата високо вдигната, пак си лоялен и правиш това, което трябва, подчерта политологът.
Не трябва всичките си министър-председатели да ги превръщаме в Тодор Живков. 1989-1990 година като дойде, изведнъж за всичко беше виновен Тодор Живков, всички останали бяха свободни, щастливи и можеха да консумират благата на демокрацията“, изтъкна Аврамов.
Политологът анализира засилването на авторитарните тенденции в държавата и засилването на изпълнителната власт, както и „потъпкването на парламента“, което се наблюдава в много страни.
Засилва се и тенденцията да има мултиетнически, мултирасови и мултикултурни общества, и това няма да спре, колкото и Вишеградската четворка и държави като България да се опитват да натискат спирачката, отбеляза още Димитър Аврамов.
Дори хора, които не се интересуват от политика, имат тревожен поглед към ежедневието. Има значими промени във всичко – променя се езикът на политиците, променя се агресията, разговорът за политика, всичко става по-радикално. Предстоят ни още по-големи промени. Исках да предложа версия на нещата, които се случват, разказа Аврамов.