Доц. Васил Гарнизов, преподавател по антропология в Нов български университет, участва днес с доклада си "Опитомяване на епидемията" в конференцията "Извънредното положение: Понятия, практики, политики", която се провежда онлайн днес. Преди началото й той коментира темата по БНР.

От началото на пандемията насам глобалното лидерство се лашна от банализирането и успокояването на общественото мнение към крайната несигурност, а човешките същества са така устроени, че не могат да живеят в несигурност. Инстинктивно като индивиди и групи се опитваме да опитомяваме несигурността.

Когато се появиха първите данни и слухове, че нещо се случва в далечен Китай, първоначалната реакция на глобалното лидерство, примерно на Световната здравна организация, беше - това е далече, не е страшно, а и Китай е различен, Китай вече е открит, в Китай имат опит от предишните епидемии и са готови да се справят. Това са неща, които не ни засягат или ако ни засегнат, ще бъдат като леко грипче.

След което изведнъж се оказа, че това описание на наближаващата беда е било крайно неадекватно, и се отиде в друга крайност - дълбока несигурност - не знаем какво се случва, как се предава, колко е смъртоносно, нямаме лекарства, нямаме ваксини.

Да се научиш да живееш с вируса е една от формите на неговото опитомяване.

Най-големите опитомители на вируса не са вирусолозите, не са лабораториите, а обикновените хора, които трябва да превъртят въображението си, личния си опит, историческия си опит, груповия си опит и да намерят място - някаква клетка в ума си, където да разположат онова, което идва. На тази основа лекарите по съвсем друг начин продължават това опитомяване.