„Развратеното воайорско съзнание на късномодерния потребител на катастрофични събития няма да се задоволи да се закрепи твърде дълго за този дразнител. Ще си търси други дразнители“, каза Александров в предаването "Хоризонт до обед".
След пика на тревожност от разрастването на заразата от коронавируса интересът ще се измести, прогнозира социалният антрополог.
„Но тъй като ние имаме умерен капацитет да се тревожим, ограничен капацитет, и постоянно се появяват някакви други поводи за тревога, „приучени сме“ от постоянното бомбардиране с нови стимули да търсим нови стимули. Това е един процес на забързване, при който като че ли не можем твърде дълго да се съсредоточим върху един повод за възбуда. Имаме нужда да поддържаме постоянна възбудимост. Това е много видимо при хората, които са втренчени в екраните на мобилните си телефони и постоянно сменят стимулите.“
„Ще се уморим да се тревожим. Ще спре да ни е интересно и ще насочим тревогите си и вълненията към някакъв друг повод за разтревожване, какъвто със сигурност глобалният свят ще ни поднесе. Просто хората са капризни. Няма да бъдат удовлетворени от коронавируса достатъчно дълго. Не е достатъчно вълнуващ и не им предлага достатъчно драматични, апокалиптични картини, за да могат истински да се възбудят“, коментира Харалан Александров.
„Това, което се случва в момента, от статистическа гледна точка изглежда не по-опасно от стандартен грип, но тъй като е ново и непознато, а нашият свят бездруго е изпълнен с твърде много нови и непознати развития и по тази причина е много тревожен и напрегнат, обществото избира да се уплаши, свръхмерно според мен от тези непознати развития. И цялата комуникационна система се мобилизира, за да засилва и да истеризира тази, иначе основателна, тревога.“
Александров сподели, че има наблюдения над хора, следящи интензивно специализирани сайтове за хода на епидемията от коронавирус, „които демонстрираха подчертано невротично поведение – на хора, които не могат да се откъснат, почти бяха истеризирани от тези новини.“
Общият фон е тревожно-депресивен и характерен за обществата в тази епоха поради голямата динамика на промените, разпадането на устойчивите връзки и социални структури и необходимостта постоянно да се адаптираш и да се справяш с нови предизвикателства, обобщи социалният антрополог.
„Нямаме апокалиптична ситуация. Най-апокалиптичното, което аз виждам е, че вероятно ще има забавяне на икономическия ръст, много далече от апокалипсиса.“