Моята оставка беше опит да се понесе отговорност. За да почнем да изготвяме рецепта за тази безизходица. Тя изглежда се задълбочава и търсенето на изход е нашата отговорност. Но аз не съжалявам, че подадох оставка. Това каза в ефира на БНТ подалият оставка лидер на „Да, България“ Христо Иванов. 

Вторият мандат 

Една политическа сила не е станала втора, затова тя има нужда от технологично време да оценят новата ситуация, да дадат своето решено. Аз съм тук в лично качество. Но се видя нещо друго – че на етапа на първия мандат ПП-ДБ е колкото постоянно атакувана от всички партньори - да хвърлят по тях по един къч, но същевременно, че не им излизат сметките без тях. Защото ПП-ДБ имат ясна кауза и без нея никой не иска да се нагърби с тежката отговорност – установяване на правила и законност, за да можем да решим политическата криза. 

Видя се също, че Борисов не иска да бъде сам с Пеевски. Но се видя, че няма колеги, които искат да подкрепят кабинет с първия мандат. 

Видя се още, че твърдението, че ГЕРБ и ДПС са били легитимиране, че са били изпрани от ПП-ДБ, не се случи. 

Става дума за структурен проблем – как у нас се упражнява властта и как тя се легитимира. Ако не дадем отговор на този въпрос – никога няма да излезем от тази ситуация. А ПП-ДБ има цяла програма, но никой не иска да припознае техния дневен ред. От друга страна – ПП-ДБ има платформа, на базата на която ще прави своята критика в начина на управление.

Как излизаме от ситуацията, в която не можем да си говорим е големият въпрос. (…) Отговорността на всяка партия е да даде рецепта как да се направи кабинет. Какво казва Макрон в една аналогична като нашата ситуация – трябва разговор за приоритети и политики, а не за личности, които са неприязнени.  

Затова когато разсъждаваме за правителство с втория мандат – е добре да изхождаме от това, което се случва в света, както и от прозореца, който имаме за случване на реформите у нас сега. Дали едни нови избори ще променят ситуацията, която да не позволи на Пеевски да се презареди, а ГЕРБ да избягат от въпроса за своето вътрешно изчистване. Да се провери дали в тази радикално нова ситуация, няма да настъпи осъзнаване – че единственият път за излизане от кризата са реформите, а формулата на Макрон да използваме като възможност за управление на страната. 

Ахмед Доган и моделът „Пеевски“

Хората на Доган и хората на Пеевски е фалшиво противопоставяне. Защото цялото овластяване на Пеевски идва от Доган. Трябва да виждаме, че тук се случват две неща – моделът Доган е в криза. В ДПС  не могат да свикат колективните си органи. Доган почва да губи легитимност. ДПС търси нов начин да се легитимират претенции кой да ръководи партията. Ако това се случи – това ще бъде оздравително за цялата политическа среда. ДПС е на път да мине към по-голяма демократичност, връщане към модела Доган няма да има.

Що се отнася до модела „Пеевски“ – той не се е разградил. Започва криза, но място за радост би имало, ако той бъде разграден, без обаче да бъде заменен от нова версия, нова борса за задкулисно влияние. По върховете на властта има много хора, които са свикнали да търгуват и те са  навсякъде -  в институции, в служби, в агенции, в медии. Как ние можем да се възползваме от желанието да се освободим от корупцията, като гарантираме, че не просто да заменим Пеевски, а как да не му позволим да се презареди. Това е политическият прозорец днес, когато в регулаторите да се сложат хора, които да дойдат с дух, а не за да наследят схемите в тях. Тази задача трябва да бъде изпълнена сега. Защото мисля, че в следващият парламент тази задача ще бъде изпълнена по-трудно. И  така ще бъде във всеки следващ парламент.