Петър Ганев: Големите промени в икономиката изискват смели решения

2022 г. ще бъде годината на растежа, след като 2021 г. бе година на възстановяването, а 2020 г. – на кризата. През настоящата година България ще регистрира най-високият си икономически растеж в средносрочен план – 4%, като през следващите години се очаква той да бъде по-нисък.

Това заяви  Петър Ганев, старши изследовател в Института за пазарна икономика /ИПИ/.

Той посочи, че страната ни се сблъсква с две специфични кризи. Първата е здравната, но тя има все по-малко влияние върху икономиката, защото за разлика от 2020 г., когато имаше затваряне, сега подобно нещо не се наблюдава. „Тази криза има по-скоро здравен и социален аспект, но нямаме затворена индустрия. Да, развлекателният бранш все още не може да се справи с последиците от пандемията“, добави Ганев.

Втората е предизвикана от високите цени на енергийните суровини. „Тази криза е в много по-голяма тежест на икономиката, отколкото здравната, защото всяка една фирма трябва да плаща по-високи цени за електричеството. Имаме специфични кризи, но икономиката расте с най-високия си процент в средносрочен план“, заяви икономистът.

За пръв път от края на 90-те години на миналия век България влиза в новата година без бюджет.

„Рамката позволява да влезем през 2022 г. без бюджет и това не създава никакви сътресения за държавата. Съвсем скоро вицепремиерът и финансов министър Асен Василев ще покаже новия бюджет. Най-вероятно публичните обсъждания ще започнат до броени дни. Следващата седмица ще имаме поглед върху неговия проект и постепенно до края на януари той ще бъде внесен в парламента, като очакванията са до края на февруари да бъде приет“, заяви Петър Ганев.

Той отбеляза, че през март имаме плащане по дълга и по тази причина е хубаво да бъде приет още през февруари, за да имаме повече яснота. „Можем да направим тези плащания и без приет бюджет, защото парите ги има във фискалния резерв. Излишъкът от миналата година и поетият дълг не беше изцяло изразходван. Все пак колкото по-бързо бъде приет бюджетът, толкова по-добре. Не е нужно да избутваме до март“, каза икономистът.

На 20 януари ИПИ представя своя алтернативен бюджет. За разлика от предишни години той ще изпревари държавния бюджет. Това не се е случвало от 20 години.

„Алтернативният винаги стъпва на държавния, но този път решихме да го изпреварим. Нашият фокус е върху по-големите реформи. Заради ръста на икономиката, който на свой ред води до много високи приходи, това позволява по-смели действия. Политическата обстановка също позволява смели действия. Затова ще представим по-смели идеи за промени в данъчната сфера, по-конкретно за рязко намаляване на осигуровките, облекчения за компаниите при облагането на печалбата“, заяви Ганев.

Икономистът посочи, че целта на предлаганите от тях мерки е да се даде на компаниите възможност да инвестират повече в момента. „Става дума за инвестиции, които ще увеличат капацитета на компаниите. Ако ние наистина искаме да променим структурата на нашата индустрия, ние се нуждаем от повече инвестиции. Такива, които да доведат до повишаване на производителността и добавената стойност, а не просто такива по европейски програми да купуваме машини. Частни инвестиции, които променят индустрията“, каза старши изследователят на ИПИ.

Според него ние стоим в един дълъг период на данъчна стабилност, която по принцип не е лошо.

„10 години стоим без особени промени. Периодът е добър за по-смели стъпки. Не такива леки свързани с по-ниското ДДС на книгите или детските храни, които са дребни неща в конкретни сектори. Те не могат да променят конкурентоспособността на българската икономика. Могат само да облекчат за някой конкретен сектор някакъв ликвиден поток и да му дадат глътка въздух. Големите промени изискват смели решения“, подчерта Петър Ганев. /БГНЕС