Липсата на адекватен собствен ресурс не позволява на общините да провеждат разумна самостоятелна политика и да отговорят на нуждите и приоритетите на своето население, се посочва в писмото. Проблемът е законодателно заложен - липсата на свободен публичен ресурс не е провал на общинските власти, твърдят експертите от ИПИ. Облагането на доходите, печалбите и потреблението, които се генерират на местно ниво, почти изцяло отива в централното правителство. Има някои изключения, но те са незначителни - като патентни данъци, туристически данък и т.н. Общините събират собствени приходи, предимно от имуществени данъци, които далеч не са достатъчни да покрият техните нужди, дори при мерки за повишаване на събираемостта, каквито безспорно са необходими. Парадоксално, но в поредни години на стабилен икономически ръст и бюджетен излишък, общините страдат от липса на ресурс и чакат решения на правителството в своя полза, пише в отвореното писмо.
През 2018 г. разходите на местно ниво в България възлизат на 7.2 млрд.лв. Близо 5 млрд.лв. от тях не са общински средства - това са близо 4 млрд. лв. трансфери от правителството и около 1 млрд. лв. европейски средства. Останалите 2.3 млрд. лв. са собствените приходи на общините, от които едва около 1 млрд.лв. са данъчните приходи. На практика, от 7 лева похарчени на местно ниво едва 1 лев е собствен данъчен приход на общината. Всичко останало са трансфери от държавата, европейски субсидии и неданъчни приходи, посочват от ИПИ.
Предложението на експертите от организацията е 20 процента от приходите от облагането на доходите на физическите лица да бъде автоматично преотстъпвана към общините, като "парите следват личната карта". Това е ресурс в рамките на 800 млн.лв., който почти ще удвои собствените данъчни приходи на общините, без да се вдигат данъци, смятат в ИПИ.