Какво е азбуката ни? Приели сме я за даденост и вероятно рядко се замисляме за нейната сила. А в продължение на векове силата ѝ е била огромна.
Да можеш да запишеш важното на своя език и да го разпространиш, да го предадеш нататък, е ключово за всяка държавност. Написаното остава. Написаното показва кои сме и как виждаме пътя си напред.
И не всеки народ има, като нас, “дреха по мярка”, създадена за неговия език. За нея трябва да сме благодарни колкото на светите братя, създали глаголицата, толкова и на техните ученици, и на Преславската книжовна школа, където се ражда кирилицата.
Да четеш и пишеш на свой език е, освен всичко друго, и свобода. Свобода, която невинаги сме имали. Свобода, която трябва добре да пазим.
Честит празник на българската просвета и култура и на всички, които се грижат езикът и народността ни да пребъдат!