Момчил Дойчев
Това бяха наистина вълнуващи и забележителни като резултати избори.
1. Тези избори без съмнение поставят начало не само на нова партийна, но и на нова политическа система; Те не излъчиха политическа алтернатива, а по-скоро показаха равновесие между желанията на електората едновременно за стабилност и промяна. Проблемът е, че повечето от тези, които искат промяна, не знаят каква точно промяна искат. Общо е само желанието да свалят Борисов от власт и заемат неговото място.
2. За пръв път от първата популистката вълна през 2001 г. и втората популистка вълна през 2009 г., партията на "третия популизъм" не успя да спечели изборите, макар да измести втората, водеща се за опозиционна партия. Това бе поради делегитимирането на всички системни партии . На практика всички парламентарно представени партии бяха делегитимирани на тези избори: ГЕРБ като безспорен победител загуби по предварителни данни над 300 000 гласоподаватели. „опозиционната“ БСП загуби повече от половината си избиратели, ДПС също загуби около 40% от традиционните си избиратели, ВМРО, Вола и НФСБ - също. На практика всички партии преляха гласове към ИТН. Тепърва анализите ще покажат, че вероятно умерените патриотични гласове са се прелели масово към ИТН.
3. За пръв път победилата партия води убедително пред втората и третата, но съвсем няма да е способна да състави коалиционно правителство. Тук ще сработи формулата всички срещу ГЕРБ. Партията на Слави Трифонов е загадка, но тя също трудно, почти невъзможно ще състави правителство от протестните партии, освен ако то не бъде подкрепено тайно от ГЕРБ и БСП. Впрочем никой не може да състави правителство не само от още две партии, но дори от три партии поради идейно-политическа несъвместимост. В тази патова ситуация призивът за правителство на националното съгласие, което е жадуван отдавна вопъл на масовия електорат / „Защо не могат да седнат в парламента и да се разберат да работят за България“?/ е любопитно дали ще намери отклик. Възможни са два сценария – Слави Трифонов приема да състави правителство след евентуален провал на ГЕРБ да състави програмно, експертно и консенсусно правителство . Това правителство според мене ще бъде подкрепено от ГЕРБ и БСП, макар и по-различни причини – стига да не засяга интересите на двете досегашни основни системни партии. Вторият вариант е Слави да откаже и така на практика да връчи на президента ключа за развитие на политическата ситуация.
4. За пръв път бившата комунистическа партия се оказа не просто на трето място, но и се превърна според мене трайно във второстепенна демодирана партия, с която никой няма да иска да прави политика. Парадоксално въпреки това се дава шанс на нейния президент да заеме водеща политическа роля при неуспех за съставяне на редовно правителство от ГЕРБ и ИТН със своето служебно правителство. Тук е възможна ситуация при която президентът няма как да даде на БСП мандат да състави правителство – това със сигурност вещае провал. това е мечтан от президента провал, за да състави свое правителство, но с негативи за него като обвързан с БСП. Президентът не може да даде мандат и на ДПС – по много обясними прицини. Остават две възможности – ДБ или ИМВ на Мая Манолова – която е протестърска лява партия, отломък от БСП. Тук изборът ще е много интересен – ако даде на ДБ, това ще е с цел да я делегитимира в лицето на традиционната десни избиратели, защото Правителство на ДБ означава подкрепа или от ГЕРБ или от БСП – еднакво нежелана, макар и не невъзможна комбинация. Правителство, съставено от Мая Манолова ще е по-хитра, но и по-трудна ситуация, доколкото нито ГЕРБ, нито БСП ще го подкрепят и така се отива към най-желаното от президента негово служебно правителство, което да подготви нови избори, съвпадащи почти с президентските. При положение, че Слави Трифонов обяви, че подкрепя Радев за нов мандат, това изглежда изгоден дуомвират между двамата, който отстранява Борисов от властта. Но от какви кадри ще е съставено това правителство? Първото популистко правителство бе съставено от бивши кадри на НДСВ и БСП, т.е. предимно от тайни и явни кадри на БСП и нейните служби. Първото правителство на Бойко Борисов по необходимост трябваше да вклѝчва и много десни представители, които постепенно отпаднаха / а някои тенденциоозно дадени под съд от нереформираната неокомунистическа прокуратура/Парадоксално е, че служебно правителство на Радев може да се приеме като по-легитимно, отколкото редовно парламентарно съставено правителство от всички партии в новия парламент, което ще е показател за краха на парламентаризма и опасността от нов авторитаризъм.
5. За пръв път след 2001 г. ДПС видимо излиза от голямата игра на задкулисието /дълбоката посткомунистическа-проруска държава/ да реди и контролира правителства и да е видим решаващ политически фактор.
6. Провал на патриотарския национализъм в лицето на ВМРО, Воля-НФСБ, които преливат гласове към ИТН.
7. Пълен провал на проруските партии- Атака, АБВ, Възраждане на отечеството и още няколко партийки. Но очевидна консолидация на проруския антиевропейски и антидемократичен вот в лицето на парти „Възраждане“.
8. Възраждане на демократичната опозиция в лицето на ДБ. След ИТН ДБ е вторият голям победител. Тук отношението на ИТН към ДБ ще е ключово за бъдещото развитие на политическата ситуация по няколко причини.