Ян Махачек, за "Lidovky"

Според професор Гал Брандс от университета "Джонс Хопкинс" дните, когато държавите увеличаваха взаимозависимостта си, без да се страхуват за сигурността си, са към своя край. Глобалната икономика се променя заради конкуриращи се сили. Пред Америка се откриват някои възможности, а по света има сериозни сътресения.

От Студената война насам икономическите ползи и ефективността надделяват над прогнозите за политическия риск. Търговските, финансовите и технологичните връзки свързаха Китай със световните демокрации. Европейските държави увеличиха зависимостта си от руската енергия (най-вече Германия) и инвестициите си в Русия (най-вече Великобритания). Стремежът към икономическа печалба беше дипломатически подкрепен от идеята, че икономическите връзки ще доведат всички до интерес към глобалната стабилност.

Предположението обаче не се сбъдна. Глобализацията укрепи Китай и Русия, без да ограничава техните амбиции. Още в средата на миналото десетилетие стана ясно, че взаимозависимостта може да ни направи уязвими.

Веригите за доставки като оръжие

Опасявайки се от технологичното превъзходство на Китай, администрацията на Доналд Тръмп започна да оказва натиск върху други държави да се откажат от проектираните от Китай телекомуникационни мрежи 5G. САЩ започнаха да оказват натиск върху Германия да спре изграждането на "Северен поток-2", защото в противен случай прекомерната зависимост на Европа от руския газ може да доведе до дипломатически паралич.

Когато по време на пандемията Пекин заплаши, че ще спре важни фармацевтични материали, всички разбраха как глобалните вериги за доставки могат да се превърнат в стратегическо оръжие.

В този смисъл конфликтът в Украйна постави началото на прекратяването на глобалната интеграция. Западните компании, които дойдоха триумфално в Русия след края на Студената война, като например корпорацията "Макдоналдс", вече си тръгнаха. Американските експортни проверки и ограничения отрязаха Русия от съвременните полупроводници. Германия и други демократични държави постепенно прекратяват десетилетията на икономическа активност в Русия. Това разединение, подтикнато от конфликта, изглежда е само прелюдия към последващи събития.

Китайският президент Си Цзинпин вече насърчава това, което Матю Потингер, заместник-съветник по националната сигурност в администрацията на Тръмп, нарече "офанзивна стратегия за разграничаване". Това е програма, целяща да направи Китай по-устойчив на политическия натиск от страна на Запада и да придобие доминираща позиция в областта на критичните технологии. Си Цзинпин има и програма за двойна циркулация, която има за цел да укрепи вътрешния пазар на Китай и да направи страната му по-малко зависима от външните пазари, които могат да спрат работа по време на криза.

Според Гал Брандс изглежда неизбежно тази кампания да продължи. Отношенията между Китай и САЩ се влошават и Китай няма да иска да се подложи на същите наказания, които САЩ и съюзниците им приложиха към Москва след нападението над Украйна.

Подобни процеси започват и в демократичния свят. Европа например постепенно се отказва от зависимостта си от руския газ и петрол. Вашингтон подготвя ограничения върху американските инвестиции в Китай и върху китайските инвестиции в САЩ. Министърът на финансите на САЩ Джанет Йелън използва термина "приятелско подслоняване", т.е. преместване на производството в по-приятелски настроени към САЩ страни.

САЩ работят във все по-тясно сътрудничество с Япония, където Джо Байдън току-що беше на посещение, за създаване на технологични вериги и иновационни екосистеми, които ще изхвърлят Китай от играта.

Досега администрацията на Байдън дори не е отменила митата върху китайски стоки, наложени още от Тръмп, въпреки че това може да забави малко инфлацията.

Прогнозите за геополитическите рискове сега надделяват над аргументите за икономическите ползи и по-голямата ефективност.

Икономика на свободния свят

Но може да се каже, че взаимозависимостта определено не е останала в миналото. Миналата година американската търговия с Китай достигна повече от 650 млрд. долара, а американски компании като Tesla и Apple работят в по-тясно сътрудничество с Пекин от всякога. Въпреки това основната тенденция в световната икономика сега ще бъде балканизацията, а основните участници ще защитават внимателно своите уязвимости и слабости и ще манипулират взаимозависимостта, за да получат предимства. Опитът показва, че отначало процесът ще бъде постепенен, докато накрая в някакъв момент ще настъпи повратна точка, в която той ще се ускори значително.

В структурно отношение позицията на Америка и демократичния свят не е лоша. Все пак зад нея е по-голямата част от световното производство и богатство. Ако се задълбочи интеграцията със страни като Индия и се ограничи със съперниците, може да се създаде икономика на свободния свят. Нито Китай, нито Русия някога ще могат да се сравнят с нейната мощ.

Но, както показва конфликтът в Украйна, за да се гарантира геополитическата сигурност, много съществуващи вериги за доставки ще трябва да бъдат прекъснати, а някои инвестиционни и търговски привички - изоставени. А икономиката на един геополитически разединен свят определено ще бъде по-нестабилна. /БГНЕС