През последните години той живее толкова уединено, че медиите дори не могат да кажат точно каква е причината за смъртта му. В повечето съобщения се посочва диабетът, но според в. "Гардиън" виновникът е ракът.
Китаристът от Кеймбридж се познава с бъдещите си колеги Роджър Уотърс и Дейвид Гилмор още от ученическите си години.
През 1965 г. Уотърс го кани в своята група и той предлага тя да се прекръсти на "Pink Floyd Sound", вдъхновен от американските блусмузиканти Пинк Андерсън и Флойд Каунсил.
В първите години той е водеща фигура и е смятан както за най-привлекателния, така и за най-талантливия в състава.
Автор е на първите им хитове от 1967 г. "Arnold Layne" и "See Emily Play", както и на по-голямата част от албума "The Piper At The Gates Of Dawn", който излиза същата година.
Влошеното му психическо състояние, повлияно от употребата на синтетични наркотици, принуждава Барет да се оттегли.
Неконтролируемото му поведение на сцената и в звукозаписното студио кара групата да потърси през 1968-а негов заместник в лицето на Гилмор, който се утвърждава като лидер.
Надеждите им да запазят Сид поне като автор на песни пропадат и той напуска състава, като се прибира в родното си място и заживява под своето истинско име Роджър Барет.
Преди това обаче издава два солови албума: "The Madcap Laughs" и "Barrett"; дори пробва да основе своя група, но не се появява за един от концертите и изявите им са отменени, разказва Би Би Си.
На него групата по-късно посвещава една от най-известните си песни - "Shine on You Crazy Diamond", както и албума "Wish You Were Here" (1975 г.).
Новината на кончината му съвпада с преиздаването на концерта им "Pulse" от 1994 г. на DVD. През февруари пък в София гостува барабанистът Ник Мейсън, който представи своята автобиографична книга "Пинк Флойд" отвътре".
{fcomment}