Днес свързваме Коледа с топлина, уют и щедрост. Но ако се върнем назад във времето, преди празничните светлини и комерсиалната радост, ще открием, че зимният фолклор се е въртял около нещо съвсем различно: страх, контрол и същества, които идват да вземат, а не да дадат.

Много преди добрият старец да се спусне през комина, в алпийските традиции е властвал един по-мрачен образ. Крампус — рога вместо шапка, вериги вместо звънчета и чувал, но не за подаръци.

В тези древни времена ритуалът е бил суров. С времето обаче историята била пренаписана. Страхът омекнал. Наказанието било "санитаризирано". Чудовището било ребрандирано. Но независимо дали вярвате или не, Коледа не е започнала като празненство — тя е започнала като предупреждение.

Корените на мрака: Езическото начало

За да разберем Крампус, трябва да забравим съвременната география и да се пренесем в суровите Алпи – териториите на днешна Австрия, Бавария, Словения и части от Северна Италия.

Крампус не е роден от Библията. Неговият произход е дълбоко езически и се губи в предхристиянските германски племена. Името му идва от немската дума krampen (нокът). Първоначално той е бил част от ритуалите за зимното слънцестоене.

В древния свят зимата е била време на смърт и неизвестност. Хората вярвали, че тогава границата между световете изтънява. За да прогонят злите духове на зимата, мъжете се обличали като страховити зверове – т.нар. Perchten. Идеята е била проста: да изплашиш страшното с още по-страшно. Крампус е еволюция на тези древни духове на дивата природа – космато, рогато същество, полу-козел, полу-демон.

Етнография на ужаса: Ритуалът "Krampuslauf"

Традицията повелява, че нощта на 5-ти срещу 6-ти декември е Krampusnacht (Нощта на Крампус). Етнографските записи описват ритуала по смразяващ начин.

Младите мъже от селото слагат ръчно издялани дървени маски с изкривени гримаси и истински рога (от кози или овни). Телата им са покрити с тежки овчи кожи, миришещи на животно. Те не идват тихо. На кръста си носят огромни, тежки чанове (хлопатари). Този оглушителен шум първоначално е служел за прогонване на зимните демони, но по-късно се превръща в звук, предвещаващ наказанието.

Крампус носи сноп брезови пръчки (ruten). В езическите времена удрянето с тях е било ритуал за плодовитост и здраве, но в по-късния фолклор се превръща в инструмент за бой на непослушните деца.

Опитомяването на звяра: Християнският дуализъм

С навлизането на християнството в Европа, Църквата се изправя пред проблем: хората не искат да се откажат от старите си зимни фестивали. Тъй като не могат да забранят Крампус напълно, духовниците решават да го "асимилират".

Така през Средновековието се ражда странният дуализъм. Крампус е окован.

В иконографията от 17-ти и 18-ти век често виждаме Свети Никола, който води Крампус на верига. Посланието е ясно: християнската добродетел е победила и подчинила езическото зло.

Свети Никола изпитва децата по катехизис и дава ябълки, орехи и сладкиши на знаещите.
Крампус стои зад него, ръмжи и заплашва онези, които не знаят молитвите си, че ще ги напъха в чувала си и ще ги отнесе в пещерата си (или направо в ада).
Това е била "педагогика на страха" – брутален, но ефективен метод за възпитание в онези сурови времена.

Свети Никола - Прототипът на доброто

За да разберем как "чудовището" се превръща в "добротворец", трябва да погледнем към светлата страна на монетата. Истинският прототип на днешния Дядо Коледа е Свети Никола от Мира (жив е през 4-ти век).

За разлика от страшните езически духове, Свети Никола бил епископ, известен със своята безгранична щедрост и защита на децата и бедните. Легендите разказват как той тайно подхвърлял кесии със злато през прозорците (или комините), за да спаси дъщерите на беден баща от робство. Именно той внася светлината в зимния мрак — идеята, че някой наблюдава делата ни не за да ни накаже, а за да ни възнагради за добротата.

Крампус започва да губи позициите си на няколко етапа, изтласкан от променящия се свят:

Инквизицията и Реформацията
Още през 12-ти век Католическата църква прави опити да забрани маскираните дяволи, защото приличат твърде много на сатанински ритуали.

Политическа цензура (30-те години на XX в.)
В Австрия, по време на режима на Долфус (преди Аншлуса), Крампус е бил преследван като "зъл, социалистически или неморален елемент". По-късно, в определени периоди, властите са го смятали за твърде хаотичен и опасен за обществения ред.

Американизацията (След 1950-те)
Това е най-силният удар. След Втората световна война Европа е залята от американска култура. Образът на Санта Клаус става доминиращ.

Обществото се променя. Родителите през втората половина на 20-ти век вече не искат да травмират децата си с разкази за чудовища, които отвличат хора в чували. "Наказанието" отпада от празничната концепция. Коледа става празник само на "наградата". Крампус е изтласкан в ъгъла на историята, заменен от елфите – малките, трудолюбиви и напълно безопасни помощници.

Модерната епоха
С изчезването на страшилищата, на преден план излиза добрият старец. Но днес не можем да си го представим без емблематичния червен костюм с бели пухчета. Ако обаче го бяхте срещнали през 19-ти век, вероятно нямаше да го познаете.

Преди червеното да стане стандарт, гардеробът на Дядо Коледа е бил доста по-разнообразен. Често е бил изобразяван в сините или златни одежди на епископ. Духът на зимата: Рисували са го в зелено, символизиращо природата и вечнозелените дървета, или в кафяво като обикновен пътник.

Всичко започва да се променя през 60-те години на 19-ти век благодарение на Томас Наст — известен американски карикатурист. По време на Гражданската война в САЩ, Наст рисува Дядо Коледа за списанието Harper's Weekly. Неговият Дядо Коледа е патриотичен — облечен в синьо палто със звезди (като униформата на Съюза) и панталони на червено райе. Наст е човекът, който започва да оформя модерния силует на стареца, макар цветовете все още да варират.

Ефектът "Кока-Кола"

Финалният щрих, който превръща Дядо Коледа в глобалната икона, която познаваме днес, идва през 30-те години на 20-ти век.

До този момент червеният цвят е бил само една от опциите. Но през 1931 г. компанията Coca-Cola наема художника Хадън Съндблом за своята рекламна кампания. Съндблом взима съществуващите идеи, но ги "циментира" завинаги. Той рисува Дядо Коледа не като елф или строг епископ, а като топъл, пухкав, весел човек с румени бузи и... яркочервен костюм (цвета на бранда).

Рекламите са толкова успешни и разпространени, че този образ измества всички останали. Сините палта, зелените наметала и кафявите кожуси остават в историята.

Така празникът изминава дълъг път. От древния страх пред Крампус и неговите вериги, през милосърдието на Свети Никола, до маркетинговия гений на 20-ти век.

Днес Коледа вече не е предупреждение. Тя е магия в червено и бяло. Но е любопитно да помним, че под веселата маска и лъскавата опаковка се крият векове на човешки страхове, надежди и истории, които сме си разказвали край огъня, за да преживеем зимата.