Прокуратурата и МВР ще си свършат работата по установяването на всички факти и обстоятелства и ще накажат виновните за това безумно източване на средства от един от най-бедните сектори в страната. За това увери министърът на културата Найден Тодоров във Фейсбук по повод източването на театрите в Разград и Смолян.

Той заяви, че в Министерството на културата също ще бъде извършена сериозна проверка, която да установи какво е можело да се предотврати. Тази проверка ще бъде извършена от най-високия проверяващ орган на изпълнителната власт - Главния инспекторат на Министерския съвет.

Проверяващите органи на Министерството на културата ще извършат последователни проверки в държавните културни институти. Тодоров обаче уточнява, че това е едва първата стъпка, а следващата е да се предотвратят възможностите за бъдещи измами в сектора.

От страна на Министерство на културата ще се извърши анализ на възможността за централизиране на информационния поток на критични данни, с цел мониторинг на системата в държавния културен сектор и предотвратяване на бъдещи пробиви. Това означава, че ще бъде въведена единна система за продажба на билети, единна система за счетоводство и управление на човешките ресурси и единна деловодна система за регистриране на договори.

Целта е да се улесни възможността за наблюдение и реакции при нарушаване на финансовата дисциплина на опериращите с публични средства в държавния културен сектор.

Според министъра трябва да се предприемат и законови корекции. Те ще бъдат предложени за обсъждане на синдикалните и работодателските организации, както и на Комисията по култура в следващото Народно събрание. Тодоров посочва следните стъпки, с които да бъдат пресечени схемите за източване на бюджета.:

1. Промяна на формулата и стандарта на делегирания бюджет и периодите на преизчисление.

2. Ясен и непроменим в рамките на финансовата година бюджет, със заложени месечни лимити, съобразени с даденостите на отделните институти.

3. Класифициране на институтите според вида им, дейността им през последните години, особеностите на региона и съобразено с особените обстоятелства в съществуването на всеки един институт (наличие на сграден фонд, взаимодействие с местната власт и прочие).

4. Фиксиране на минимален и максимален брой щатни бройки, според новосъздадения класификатор.

5. Създаване на система за изчисление на труда и заплащането, съобразена с особеностите на професиите в културния сектор.

6. Фиксиране на административните, творчески и икономически правомощия на ръководните екипи в културните институти.

7. Създаване на система за обективно атестиране на културните институти и работещите в тях, включително периодична атестация на техните ръководители.

8. Създаване на стимули за развитие на културните институти, съчетано с подпомагане на развитието на регионите в страната чрез нова мотивационна система на Държавна задача, заимствана от концепцията за Национална културна стратегия.

9. Създаване на легални стимули за съвместна работа между културните организации от държавния, общинския и независимия сектор.

10. Създаване на дигитална платформа, представяща дейността на всички културни институти от държавния сектор, към която да могат да се присъединяват и други желаещи културни организации.

Според министъра, ако тези промени бъдат въведени, това би довело до обезсмисляне на опитите за пробив в системата и би дало възможност на културните институти да се съсредоточат в творческата си дейност и развитието на културата в регионите, в които са ситуирани.

Част от тези промени ще дадат възможност и за бързото откриване на нередности в изпълненията на задълженията на институтите и техните ръководители.