Точно щях да ви поздравя с „Пролет пукна!”, граждани, когато Генералът размаха пръст: „Не е! Интубирали сме я във ВМА, състоянието ѝ е стабилно.”
Добре, де, не мога да му противореча. Но само се моля Венцислав Мутафчийски наистина да е човек с всичкия си, както поне засега изглежда, и да не се вземе твърде на сериозно. Защото разни звани и незвани клакьори веднага започнаха да го подтикват към това „после”, да влезе в политиката и „да оправи нас и държавата”.
Първо, не е ясно кога е „после”.
Второ, като се сетя колко чутовни хора вече ни оправиха само през последните 30 години, по време на тъй наречения преход, мисля си, че е крайно време да се вземем в ръце и най-после
да се оправим сами
По руския метод, за който ще стане дума накрая. И трето – стига с тъпия български талант да надскачаме нивото си на компетентност. Или по-лошо – да принуждаваме други да надскачат нивото си на компетентност, за да изринат нашите Авгиеви обори.
Колко още редови труженици трябва да превърнем в президенти, премиери, министри и депутати, за да разберем, че създаването на некомпетентни политически идиоти от компетентни доктори, стругари или земеделски работници е вредно, а не полезно. И че щом дадеш на някого повече власт от онази, която мозъкът и гърбът му могат да носят, дори да е най-интелигентната, добра и морална личност, той започва да вярва, че е велик, защото разбира от управление. Или че разбира от управление, защото е велик.
´Ми логично - иначе хората нямаше да го сложат на върха да ги управлява, нали!
Така че, Генерале, моля те, като се размине цялата работа, стой си шеф на ВМА, иди да помагаш на други поробени от коронавирус народи или си направи частна клиника, но не се връзвай на подгъзурници.
Но не са само това идиотите в днешната трудна ситуация, де. Тя ги провокира и те изпълзяват отвсякъде - а сега се виждат все по-лесно, защото вече дори не си носят нормалните маски.
Някой писа онзи ден, че ако БСП управляваше в тази ситуация, държавата вече щеше да е напълно рухнала.
Не, бе, хора, изобщо не е така. БСП си е съвсем същата национално отговорна партия, каквато винаги е била. Видяхме го за пореден път и покрай историята със Закона за извънредното положение.
Напълно в тон със свещените комунистически визии за необходимостта да се управлява чрез строги държавни регулации, нашенските червенотиквениковчета изораха света, за да вкарат в Закона безумната идея за борба със спекулата. А тя се състоеше от административно замразяване на всички цени в България – нещо, което дори децата знаят, че наистина води до сериозна борба със спекулата, доколкото спекулата в подобни случаи се разгръща в наистина сериозни, често брутални мащаби. И как не – наличните стоки се изчерпват бързо, фиксираните цени пречат на вноса, а липсата на банани подтиква хората да плащат за тях на черно още повече, отколкото биха платили дори в хипотеза на известно увеличение на бяло.
Защо ГЕРБ първоначално възприе и вкара в Закона точно тази комунистическа идея, не знам – може тя да е била единствената, която е хрумнала на комунистите и която са предложили, а в името на националното съгласие…..
Така или иначе, за мен отговорът на този въпрос си остава загадка.
Или не – като приеха идеята на комунистите, управляващите постъпиха национално безотговорно, както ги обвиняват самите комунисти. А те от своя страна пък след президентското вето най-отговорно гласуваха от Закона да отпадне предложената от самите тях мярка.
Какво да ви кажа,
граждани – от червената българска напаст и Генералът не може да ни спаси
Да, отдавна е ясно, че ръководството на БСП бъка от политически идиоти, мен това не ме засяга, вътре те да си правят, каквото щат. Но постоянно се чудя какъв голям мислител трябва да си, за да останеш или дори тепърва да станеш последовател на тази лъжлива и безотговорна банда – малоумник, кретен или просто обикновен шебек, който мисли с червените си задни части.
Червени ли? Не, направо лилави пък вече изглеждат задните части на чичко чиновник и кака чиновничка от министерството на образованието. Те се хванаха активно да затриват едно от малкото вдъхновяващи постижения през последните дни – начинът, по който българските учители организираха дистанционното обучение на децата ни в ситуацията на извънредно положение.
Да, щом се почувстваха малко свободни от задушаващата ги централна хватка, учителите го направиха бързо, без указания, без да плачат за пари и техника, без да искат одобрение или да замират от страх пред възможно мъмрене „отгоре”. И – да, стана леко хаотично, според спецификите на децата и възможностите на учителите в различните училища и региони, стана с подръчни средства, в най-разнообразни електронни формати, стана с активното съдействие и на родителите, които досега като цяло бяха пасивни или силно критични към „системата”.
Но системата заработи!
И изведнъж великото Министерство на образованието се сети, че по този начин не може да контролира нещата лесно, а ще му е трудно. И че не може да ги контролира наведнъж всичките централно от София, а ще трябва да ходи по места и да го прави училище по училище, учител по учител. Че не може да измисля и спуска унифицирани указания, защото системата вече е твърде разнолика.
В края на краищата, Министерството се усети излишно, а оттам – и заплашено.
Така де, не Министерството като сграда, а Министерството като общност от чиновници. Те изведнъж разбраха, че българското образование реално няма особена нужда от всички тях, че цялата институция спокойно може да се сведе до
министър, секретарка и байчото на портала
Ами сега? Ами ако обществото се сети за това и ги редуцира сериозно?
Затова само седмица, след като системата заработи без министерството, министерството заработи също – с цел да развали всичко.
В момента се спускат указания всички училища да минат към една и съща платформа /която не е по-добра, обратно, по-лоша е от повечето използвани в момента/. Но тя има едно важно за администрацията качество – през нея може да се контролират централно процесите. Или поне така се представят нещата – защото реално всъщност контролът за това колко деца се включват в уроците, ще намалее.
И се дават указания също за преминаване към тъй нареченото „проектно обучение”, което значи точно в тази екстремна ситуация всеки учител за всеки урок предварително да прави „проект”, чиято сложност е горе-долу като да кандидатстваш за европейско финансиране. Това пък е с цел пряк контрол на учителите.
Идиоти! Вместо да улесняват, затрудняват нещата в името на заплатите, екстрите и груповите си интереси.
Е, тез нарочно, пък някои от чиста простотия правят глупости в ситуацията на извънредно положение.
Генерале, дайте указания на веригите да оставят количките отвързани, за да не се пъхат и вадят от гнездата стотинки. Вчера специално гледах по време на една дезинфекция - никой не дезинфекцира улеите за монети, тоест, всеки си пъха там вирусите, следващият ги взима чрез неговата си монета и така от нищо може да стане голяма беля.
Опитах се да обясня на байчото на магазина, който ми беше под ръка, обаче той е твърд и непоклатим – изпълнява заповеди, а не дава акъл на шефовете.
Това, че байчото не дава акъл, е правилно – не може някой, който не притежава нещо, да го раздава. Но трябва да служи като приносител на добрите идеи – защото аз пък нямам време да обяснявам всичко на всеки.
И нерви нямам – плаче ми се от простотии.
Да, обаче гаварит Масква и тя на сълзи и коронавирус не вярва!
Ние пък не вярваме на Москва! – казва Генералът.
Ама напразно, не може тоз път да ме убеди.
Москва е права да не вярва на коронавирус,
защото е измислила най-съвършената система за борба с него – мастурбацията. Поне така съобщава „Правда”, вестникът, който винаги е прав.
Е, в текста липсва информация дали президентът Путин лично следва това указание за борба с коронавируса, в самия Кремъл ли се бори с него или на някоя от вилите си, по колко пъти на ден го прави и дали работата става в бавния ритъм на „Ширака страна мая радная”, или в бързия на „Калинка мая”.
Както и да го прави обаче, сигурно е едно – дори всички останали руснаци да измрат от коронавирус, Путин ще оцелее. И после ще си създаде нови руснаци - по метода на оглупяването.
Дано вземе там и подходящите българи.