Пламен Асенов, специално за Faktor.bg

Една докладна записка броди из България – докладната записка на товарищ Николай Малинов, председател на уж българското Движение „Русофили”, до отговорните руски другари Решетников и Малофеев. Тя е посветена на темата как България да се превърне от независима, свободна и демократична държава, част от Европейския съюз и НАТО, във

 васална, тиранична и антихуманна територия,

 част от мрачния кремълски проект, наречен Евразийска общност. 
И също - как българите по-бързо да забравят европейските си корени, дух и мислене, да зарежат мечтите - своите и на децата си - за живот и реализация в нормален, човешки свят, а за сметка на това отново да потънат в безпросветното блато на московските геополитически амбиции, да оставят съдбите си в ръцете на кагебисти с болни мозъци, на мафиоти и терористи, прикрити като политици и на стадо псевдо православни скотове, които държат исото на дявола. 

Ето какво искат вече обвиненият за шпионаж в полза на чужда държава товарищ Николай Малинов и неговите български товарищи, като  например товарищ Юрий Борисов. 
Този последният пък, дори без да го питат, доброволно и публично призна, че е истинският съчинител на въпросното съчинение. То е толкова жалко като слово и мисъл, че никак не е за хвалба, но човекът си го харесва. 
По този начин обаче той постави прокуратурата в голяма дилема – дали да обвини и него в шпионаж или да го остави засега свидетел, като разчита на голямата му уста. Щото Юри Борисов и за парите всичко си призна, като каза: „Виждал съм как сме получавали пари от Стратегически съвет за анализи в Русия”. 
Е, аз въпроса дали в случая има или няма шпионаж, не мога да го реша. Дори не знам дали българският закон разпознава истинските шпиони само в типа Бонд – красавец, който кара бързи коли, играе хазарт, сваля пищни девойки и от време на време избива всичкия наличен враг с едно малко пищовче. Или в модерните времена за шпиони все пак се признават например и онези откровени агенти на влияние в полза на чужда държава, които така са се разпищолили, че, дори в толерантна европейска страна като България са преминали всяка граница на приличието.  

Много поучителен обаче е въпросният текст, наречен Докладна записка, граждани. 
Да започнем оттам, че да докладваш, значи да си подчинен на някого. На кого – текстът не казва, но Юри Борисов и прокуратурата казват – на Руския стратегически съвет за анализи”, създаден от КГБ генерала Леонид Решетников и управляван от Константин Малофеев, наричан от приятелите си „Распутин на Путин”. 
Решетников има голям пръст в много тъмни дела през годините, включително в руския опит за преврат в Черна гора, както и в избирането на проруския български президент Румен Радев. Малофеев пък е човек, който има голям пръст в украинската и други военни авантюри на путиновия режим и неслучайно е едно от първите имена в санкционните списъци на демократичната общност. Но, забележете – нашите български патриоти не просто се гордеят, че ги познават и взимат храна /пари/ от ръцете на тези двамата руски престъпници, но и 

чинно им докладват
 
Изправени на задни лапички като кученца, дето служат. 
Така, де, ама нали ако не служат, Государите няма пари да дават, нали? И да галят зад ушичките…..
О, да, както каза Татяна Дончева, голяма работа, в днешна България пари взимат всички отвсякъде – от американците, от „Фридрих Науман”, от всякакви други фондации. Е, тази жена може би наистина има голяма поразяваща уста, но понякога, както в случая, дебелата червена нишка вътре в нея я кара да говори толкова големи глупости, че поразява сама себе си и става за резил. 
Има една съществена, ама много съществена, разлика между това дали взимаш пари от „Америка за България” или от свързания с Кремъл Руски стратегически съвет за анализи. 
Парите от „Америка за България” се дават и харчат под контрол за развитие на демокрацията в България. Или за развитие на българската култура. За подобряване на образователното ниво на българите. За повече европейска интеграция на страната чрез необходимите законодателни и други промени. Изобщо – дават се и се харчат в полза на България и хората тук. 
Никога никой не е чувал американците да са дали пари, за да се налага англо-саксонската култура по света. Вероятно няма и нужда, де, защото тя си се налага някак от само себе си, просто е привлекателна, интересна и хората я търсят. За разлика от руската култура, която продължава да предлага на света Йосиф Кобзон и съветски военни песни.
Никога никой не е чувал също фондация „Америка за България” да подкрепи група идиоти, които искат превръщането на страната си в 51-ви щат от САЩ. Макар че ако трябва да сравняваме - в това би имало доста повече смисъл, отколкото в превръщането на България пак в руска колония. 
Никой никога не е чувал и българска неправителствена организация да убеждава американските си донори, че те непременно трябва да придобият някои структуро-определящи български активи, за да могат с икономически средства 

да контролират и направляват политическата ориентация на България

 Както и да им дават на тях самите дял от печалбата, за да продължат да развиват вредната си за България дейност. 
Не знам за вас, но аз съм работил и с американски, и с европейски фондации и знам, че ако на някой от хората там предложиш нещо подобно, той, първо, изобщо няма да разбере за какво става дума, второ - ще те попита дали не се шегуваш или случайно не си напълно превъртял, и трето – ще те изрита като мръсно коте. 
Докато в докладната записка, подписана от Николай Малинов се съдържат точно такива предложения към руснаците, натоварени от Кремъл да поддържат текущите връзки с българските русофили. 
Още във второто изречение на текста четем удивително за нормалния човешки мозък признание. Действията на българското Движение „Русофили”, се казва там, „се намират в руслото на нашето желание да се възобнови геокултурното, политическо и икономическо единство между България и Русия”. 
Какво единство, какви пет лева, бе, патриоти? Ами ако искаме някакво си „единство” с Русия, каквото, впрочем, не сме имали никога, дори при опитите на Живков да ни направи 16-та съветска република, трябва да станем не друго, а автономна руска република. Натам ли сме се запътили? Това ли ни е перспективата? Това ли са великите визии за славно бъдеще, което да съответства на славното ни минало и поне малко да измие срама от безславното ни настояще. 
О, забравих, това безславно настояще откровените русофилистици го приписват на гадните американци и европейци, дето са ни изнасилили да влезем в ЕС и НАТО. А не на дългата ръка на Москва, която ни стискаше за гушата по време на комунизма и вече 30 години продължава да ни пречи за истинските демократични промени.
Така или иначе, след въпросното признание, в текста на докладната записка следва дълга поредица лъжи – например, че 80 процента от българите са русофили, че в момента България е колония на САЩ, че нашият изконен цивилизационен избор е „православието”, разбирано явно като руска имперска собственост, също както и „славянството”. 
След лъжите пък е формулирана и основната цел на смелите български русофили. Тя гласи: „Геополитическа преориентация на България на основата на православието, славянската култура и традиция, които неизменно ни обединяват с Русия”. 
Да, тези типове никога не са крили тези си мераци - но сега имаме налице програмен документ, който поставя цялата група на тъй наречените „русофили” в съзнателна услуга на чужда държава, в помощ на нейните интереси в България, които откровено противоречат на самите български интереси. 
Не ви стигат доказателствата в подкрепа на това твърдение ли? Ами прочетете първо исканията за поддръжка в различни направления, които българските русофили поставят към руснаците. Втората от петте точка гласи: „Придобиване на компанията „Виваком” при съдействие на „Внешторгбанк” и търсене на инвеститор, който да купи компанията – но тя трябва да остане под руски контрол”.  
Ха сега, де, и защо непременно трябва да остане под руски контрол, а не да е под български? 
Два отговора, кой от кой по-откровено циничен, се съдържат в Приложение 2 на текста. Първо, още във въведението там се казва: „Тези активи не трябва да попадат в български ръце, защото българската държава с цялата своя мощ ще пречи на тяхното владение и ползване”. 
Разбирай – ще пречи на нас, русофилите, които чрез „тяхното владеене и ползване” искаме 

да навредим на същата тази държава България,

 която така нагло ни пречи да ѝ вредим. Хитро, а?
И второ, малко по-нататък идва и възможно най-конкретното признание: „Нашият български русофилски интерес е – придобиването на споменатата компания може да бъде надеждна основа за финансиране на политически проект, чиято цел е геополитическа преориентация на страната към Русия”. 
Как спокойно и естествено е казано – „български русофилски интерес”. Този блестящ оксиморон, граждани, считам за истинска класика дори в обръгналия на най-гнусни руски парадокси днешен български свят.