Помните ли онази стара детска песничка на Весела Паспалеева за Дядо Мраз, дето тропа с червените ботушки. Е, в европейска и натовска България пък си имаме президент Румен Радев. Той гневно
тропа със зелените чорапки,
защото никой напоследък не зачита съкровените му желания, а всеки си прави каквото иска – гадни редовни кабинети например. Не ги е срам!
Но защо тропа Радев чак толкова много, практически – при всяка стъпка?
Първо помислих, че е заради комбинация от бедност и лоша хигиена – има само един чифт зелени чорапки човекът и ако Деси не е много сръчна перачка, от постоянното носене те хващат кора от мръсотия. Не е като да не съм виждал подобни случаи в казармата.
Обаче онзи ден моят приятел Сашо ми отвори очите. „Отеснели са му чорапките“ – мъдро се произнесе той. И наистина, всеизвестно е, че когато човек мисли и управлява с краката, те се раздуват, а
чорапките отесняват
А Радев за последните няколко години много власт натъпка в долните си мисловни крайници и сега голямо тропане ще падне, защото тази власт може да беше взета без кръв, но само с кръв ще се даде. Зер иначе руските господари ще са твърде недоволни, че не си изпълнява поставените задачи и ще го критикуват, вместо да го галят бащински по главичката. Може даже и пръст да му размахат.
Знаете ли, граждани, направо не ми се говори за тоя домъкнат от котката човек, но няма как – президент ни е, все пак, значи - слуга на народа. И трябва винаги да отбелязваме кога и къде греши, за да се учат и съобразяват другите слуги на народа, които ще ни дойдат до главите след него.
Но първата грешка е в самите нас,
естествено, във всички нас, тъй нареченият „български народ“. Голямо влияние позволихме на Радев да придобие, докато и последният глупак в тази страна схване и признае публично, че работата с този човек не е читава. Някои, като Бойко Борисов, първо мислеха, че политически могат да сдъвчат Радев на закуска и да го изплюят, така че великодушно му помогнаха да спечели първите президентски избори, като издигнаха срещу него неизбираемата Цецка Цачева. Сега Борисов се хапе силно отзад, но полза няма.
Други, като Кирил Петков и Асен Василев пък си зарязаха перспективите на Запад, върнаха се в България и влязоха в политиката, където, общо взето, не им е работата, точно заради Румен Радев. И дълго, включително за втория мандат, му се кланяха и клеха във вярност, като му помогнаха да спечели не само вота, а и политически позиции, без по Конституция да има право на тях. Както и съвсем свободно да прави политически ходове, които са в ущърб на българските национални интереси, а защитават най-вече руските.
Сега пък Петков, Василев и техните хора се хапят и отпред, и отзад. И ще продължат да се хапят, защото
Радев няма да остави на мира новото правителство,
той ще се бори срещу него с всички налични средства. Които, заради голямата кохорта руски хранени хора, настанена на ключови позиции в държавата, не са малко.
Трети пък, като моя приятел Велислав Величков, преди време взеха, та направо коленичиха да целуват ръката на Радев, сякаш е някакъв нов български Месия в политиката, а сега мрънкат, че той няма право на каквито и да било коментари при връчването например на втория мандат. И други мрънкания.
Ами няма право. Но той нямаше и право да бъде изобщо избран за президент с одобрението на руския генерал Решетников, плюс ключовите думи на уста, че Крим е руски. Нямаше право да забранява България да изпълни своя съюзнически и морален дълг, като даде на Украйна оръжия наистина според възможностите си, а не според желанието на Русия.
Нямаше право да управлява пряко чрез поредица марионетни правителства, като грубо съчетава президентската с изпълнителната власт и със зор, но и с удоволствие, пълзи по стълбата към едноличната диктатура. Нямаше право също от Истанбул онзи ден императивно да заяви: „Бъдещият редовен кабинет трябва да следва курса, който ние зададохме, не просто да има увещания и разговори“. И го казва, въпреки че много добре знае колко е пагубно е да се следва курса, който „те“ зададоха, курс за откъсване на България от Европа и НАТО, за тикането на страната към Москва и московските интереси.
Знае го, защото самият Радев е автор и водещ на този курс, защото направи - и ще продължи да прави, помнете ми думата – дори невъзможното, за да не помогнем адекватно на Украйна, да не влезем в Шенген и Еврозоната, да нямаме бюджет, да се втъчем в поредица безсмислени избори и страната да живее години наред в постоянен хаос, за да могат руските господари да ловят в тази мътна вода колкото и каквато си поискат риба.
Нямаше право Радев също демонстративно да напуска, докато министрите от кабинета „Денков“ се заклеват в Народното събрание, защото той е институция, не човек, тоест, забранена му е проявата на лични капризи.
Ама не бил харесвал правителството, защото то било не знам какво си…..Както се казва в оная хубава приказка – цяло село може с Пена, само мъжът ѝ не може.
Никъде не пише, че президентът е длъжен да харесва правителството, с което му се налага да работи, може да не го харесва колкото си ще и вечер под юргана да споделя душевната си горчивина с Деси, но като държавен глава е длъжен да уважава избора на българите и решенията на техните народни представители. Защото Парламентът, а не президентът, е висшата институция в тази страна – колкото и на Румен Радев да не му се вярва и да не му се ще да бъде така.
Освен това, като цяло, ситуацията е много лесна за преценка от страна дори на човек, който не се интересува и не разбира много от политика. Като видиш, че срещу кабинета „Денков“ скачат и бият г..за в тавана доказано антибългарски и доказано некадърни партии като „Възраждане“ и БСП, няма нужда да си гений, за да разбереш, че зад тази съпротива стоят не достойни, а недостойни аргументи и интереси. Вместо това обаче, Румен Радев се прави на сляп и тъп, като твори точно обратното – опитва
да оглави безумната антибългарска съпротива
Да, граждани, още много права да твори политически безумия теоретично няма президентът Румен Радев, но ето, че практически ги има и ги упражнява вече доста години.
Вина за това носи цялата българска политическа класа,
заради своята некадърност, недалновидност, нерешителност за действие и неспособност да поставя националните над партийните и личните интереси.
Вина за това има и българското гражданско общество, доколкото все пак такова животно донякъде съществува. То е слабо, атомизирано, трудно постига съгласие дори по очевидни общи за демокрацията в страната цели и опасности, какво остава – по начините за справяне с тях. Това е грях, не обикновена неспособност.
Много ми се иска да вярвам, че сега, като започне да действа кабинетът „Денков“ и евентуално предприеме някои добри ходове, ситуацията в България ще започне да се обръща към по-добро. Да, знам колко много и до голяма степен – кои точно, са опасностите във и пред този кабинет. Въпреки доста разпространеното мнение обаче, че най-голямата опасност е вътре в самото правителство, заради недоверието, което съществува между двете страни в него – ГЕРБ – СДС и ПП – ДБ, аз смятам, че основната заплаха е отвън. И тя ще се реализира по две линии.
Първата линия е, че именно отвън ще бъдат задействани вътрешните фактори за създаване и развитие на противоречията. Това е свързано с вътрешните хора, които служат на други, външни господари или на някакви свои фантастични политически логики. Вероятно най-много такива бомби със закъснител са внедрени в ПП и водещите политици там много трябва да внимават кой от близките им съратници какво говори и какво прави тези и следващите дни.
Втората линия на външна заплаха срещу новия редовен кабинет, е от действията точно на Румен Радев като президент и неговия екип, на неговите хора, които са на ключови места в специалните служби и МВР, на неговите хора в съдебната система, а дори и на върха на прокуратурата, както се разкрива пред очите ни сега, с внезапните искания на имунитети.
Да, БСП, „Възраждане“ и други руски креатури ще крещят, ще размахват заплахи и обвинения, може и някакви протести да организират, но те са фон, те са партии без реална власт и с ограничено обществено влияние.
Реалната заплаха е точно президентът
и ако премиерът Денков не си даде сметка за това и не се готви за отбиване на скорошни много на брой и много мръсни удари под кръста, горчиво ще се кае.
А заедно с него ще се кае и крехката надежда на българите - че най-после има шанс да се измъкнем от руското блато, в което ни вкарва целенасочено Радев и да започнем да организираме пълноценно живота си като европейска, свободна и демократична страна.