Много неща не разбирам във връзка с охлабването на ограничителните мерки за борба с разпространението на коронавируса, граждани. Основният въпрос е защо те изобщо се предприемат в такъв мащаб, но него ще го задам по-късно.
Всъщност ще го задам, когато се изпълни прогнозата на Мутафчийски: „Очаквам много хора да измрат, яко да измрат!”
Какво, смятате се за безсмъртни ли? Или не вярвате, че
яко измиране може наистина да се случи,
щото като не виждате проклетия вирус, някак не можете да повярвате и в самия него. А може би го смятате, както пишат „приятелите” ви в социалните мрежи, за световна конспирация, направена с цел да ви вземат бизнеса? Точно вашия, дето ви позволява да си купите „Мерцедес”, пък макар и на старо. Или да ви развалят рахатя, като ви ограничат демократичното право да правите каквото си искате, без да ви пука за демократичните права на никого другиго?
А вярвате ли в гравитацията, нея също не я виждате. Или в чудесата на квантовата механика - например, че една частица може да мине през два процепа едновременно като стой, та гледай. И други такива налудничави неща.
Но може би, както казват някои други умни мислители – просто не бива да се говори по този начин, по който говори Мутафчийски, щото подобни думи плашат хората. А плашене на хората чрез инструмента на истината е лоша постъпка, поне от политическа гледна точка, и трябва да се избягва.
Някой ще възрази, че не се знае дали в случая с прочутия генерал наистина става дума за истината.
Ами тогава от какво се плашат хората – просто от звученето на самите думи, а не от техния смисъл ли? Защото ако смисълът им е лъжа, не би трябвало да се плашат, а да я пренебрегнат или опровергаят на бърза ръка. Или ако е глупост – би трябвало да ѝ се присмиват, не да се страхуват, нали? Обаче те се били плашели…..де дърво, де – не се плашат да пият ичкия и да карат колата като бесни маймуни из града, в това са смели. Но
от думите се плашат…..
И така, чета заповедта на министър Кралев за отварянето на фитнес залите и се дивя на купчината идиотщини, от които тя е сътворена.
Не знам дали сте погледнали въпросния документ, но той се състои от четири главни точки, с общо около 45 подточки – пожелателни правила, които трябва да се спазват във всеки фитнес. 45 – абсурд да ги запомниш, още по-голям абсурд да ги изпълниш, а най-голям – да се контролира спазването им във всички фитнеси на републиката едновременно.
На всичкото отгоре, не е ясно какво става, ако случайно се намери някакво нарушение – например, контролният орган, който трупа мускули под прикритие, забележи, че даден недобросъвестен посетител не си мие ръцете след ходене до тоалетната, както е според разписаните мерки.
Какво правим тогава – заради него затваряме целия фитнес ли? Или гоним самия човек оттам за вечни времена. А той отива и се записва в съседната зала.
Та въпросът ми е - колко души трябва да зарази някой случаен добитък във фитнес салоните, за да се сметне тази дейност отново за опасна, както се смяташе до скоро.
Ей, ако се възмущавате на думата „добитък”, която използвах, недейте, това не е определение, а аналогия. Логично е – ако в различните /краве, свине, птице/ ферми се отглеждат различни добитъци за различни нужди - месо, мляко, пера, рога и копита, то фитнесите са вид ферми, където човечеството си отглежда добитъци специално за мускули.
Е, разликата е само една - първите са полезни, а тези - безполезни. Добре, де, две са разликите – онези ги колим, а тези не, напротив, радваме им се и ги гледаме с възхита да гилат като ходещи гардероби по улиците…..
Но мъчи ме загадката – защо отваряме фитнесите,
а не отваряме тогава училищата
Или някой си прави илюзии, че във фермите за мускули ходят разумни хора, а във фермите за ум – неразумни.
И изобщо – каква е тази бесовщина, която се вихри около спорта и тъй наречените „спортни среди”.
Забелязахте ли как напоследък най-важният въпрос за обсъждане в България се оказва не колко души ще умрат от коронавирус, а дали ще пукне футболният клуб „Левски” заради финансовите затруднения на мутрите, които го финансират. Или няма да пукне, щото ще го „спасят” – държавата, някоя богата и щедра банка, някой добър човек с пари, готов да ги жертва.
Да, готов да ги жертва само с една едничка благородна цел - да могат се върнат „феновете” на стадиона, да хвърлят димки, бомбички и бутилки по терена, да издигат расистки лозунги, да се бият с полицията и с феновете на ЦСКА, да пребиват случайни граждани в автобуса или кварталната градинка. Изобщо – да се забавляват както могат. Както са се научили във фитнес залите. Както разумът им диктува.
А какво да кажем за намаляването на ДДС ставката от 20 на 9 процента за ресторантите и някои други бизнеси. Пълна глупост е в страна като България да имаш диференцирана, а не единна ставка за ДДС, защото това ще означава край изобщо със системата на ДДС.
Казвам това с ясното съзнание, че намалението не трябва да важи дори за книгите, които толкова обичам да чета, освен че пиша и издавам. Казвам го заради икономическата логика по принцип и особеностите на българската народо-психология, които са важен фактор дори в икономиката, както доказа Хайек.
Не, че по принцип плача за сегашното или което и да било ДДС. И мен много ме е яд, че държавата, без да има никакво основание, просто защото така иска и може да го наложи със сила, ми прибира 20 на сто от парите за пазаруване.
Поне да ги харчеше както трябва, ами и това не прави.
Но, нейсе, важното в случая е друго - ние, българите, не сме хора на диференциацията, на нюансите, на светлосенките. Комунизмът ни е научил, че всички сме равни и вече 30 години не можем да изтръгнем тази отвратителна лъжа от главите си, затова
реакциите ни са черно бели и стадни
За да работи нещо тук, някакъв закон, правило или каквото и да било, то трябва да отговаря на няколко условия – да е еднозначно, просто и ясно, да важи за всички, да предвижда реални наказания за неизпълнението и да има осигурен ефективен механизъм на контрол. Иначе просто не сработва, както се убеждаваме всеки ден с очите си.
И така – в България или сваляш ДДС за всички, или не го сваляш изобщо.
Защото, както видяхме веднага, ДПС поиска да падне ДДС и за детските стоки. А защо не, нали трябва да подпомогнем бъдещето си…..Учудвам се, че БСП не поискаха ДДС да падне пък за лекарствата например. Или специално за пенсионери, инвалиди и млади семейства – като отидат в магазина, те да пазаруват стоки с по-ниска ставка, за да ги подпомогнем.
Изобщо, темата защо покрай коронавируса подпомагаме едни, а други – не, е също много актуален.
И ето ви ги таксиметровите шофьори: „Изкарваме по 10 лева на ден и гладуваме. Не може на ресторантьори и хотелиери да падат данъците, а таксиметровите шофьори да умират от глад. Какво правиш, Борисов?”
Така самоотвержено се хвърля на амбразурата един шофьор, цитиран от БСТВ. Е, зад тази абревиатура, която формално значи „Българска свободна телевизия”, се крие всъщност „Българска социалистическа телевизия”, но аз съм сигурен, че въпросният шофьор наистина мисли казаното. Както и повечето негови колеги. Те имат усещането, не, твърдата убеденост, че брашненият чувал, наречен „държава”, тоест, аз ти и другите данъкоплатци, трябва да им дадем специално на тях едни пари, щото си нямат.
А на писателите и художниците не трябва ли да дадем? Или те си имат?
Таксиджиите поне по 10 лева на ден изкарваха през последните два месеца, щото бизнесът им изобщо не беше затворен, а музикантите, които свирят от вкъщи, за да забавляват по интернет публиката, без да получат и една стотинка? Те какво да кажат?
Така, де, общият ми извод е, че, както покрай въвеждането на мерките се направиха много глупости, така и сега, покрай облекчаването им, доста неща стават едно към гьотере. И съответно българите масово си дават вид, че все още спазват някакви ограничителни мерки, докато всъщност изобщо не им пука вече за тях.
За съжаление, това е прекият път, по който поемаме, за да сбъднем прогнозата на Мутафчийски за якото измиране, което предстои.