Функцията на държавен глава и балансьор никога не е била толкова подронена.
Позицията на Радев съвсем обезсмисли ролята на Президента по Конституция. Публичното му поведение не е класическо погазване на Конституцията , а типична
хибридна стратегия
за изкормване на една от важните за държавата ни институции и впрягането и да работи в чужда политическа полза.
И Първанов започна да съставя партията си АБВ още по време на мандата си, но позициите на Радев надхвърлят всякакво усещане за конституционната му роля. Той вече е страна и субект в българската политика. Ревизионисткото му отношение към политическата системата и властта на институциите го превръщат в
провокатор,
а не в надпартиен Президент, но не за първи път в кариерата си той влиза в противоречие с функциите си за да обслужва чужди интереси.
Като военен пилот, шеф на ВВС вместо да съдействаше за бързото придобиване на нов боен самолет , той с цялата си сила саботираше този процес по поръчка на интересите в Кремъл.
Като политик беше най-хибридният възможен вариант. Дойде на власт печелейки избори с образа на генерала- атлантик, специализирал в НАТО, а се оказа
разработка и договорка на Решетников
Като Президент бързо се превърна в адвокат на разрушителната към ЕС руска стратегия.
Като български държавен глава по време на кризата с Ковид-19, вещаеше глад и гняв за хората, вместо да внася сигурност и спокойствие в стресираното ни общество.
Като страна в българската политика, той е израз на най-скандалната и част – провокира, руши и внушава. Като възпитаник на руската школа той е царят на хибридната война. Затова и Радев насочва политическия си дрон в синхрон с извлеченията на Божков от Дубай и родните компроматни атаки.