Януш Бугайски, Политико
В момента сме свидетели на разгръщаща се революция в глобалната сигурност, за която западните политици очевидно не са подготвени - предстоящия колапс на Руската федерация.
Вместо да съставят планове при ситуации от непредвидени външни сътресения и да се възползват от деимпериализацията на Русия, западните лидери и администрации изглежда са заседнали в една отминала епоха, вярвайки, че могат да се върнат към статуквото след Студената война, като някои дори предлагат на Москва гаранции за сигурност, които да запазят страната непокътната.
Но Русия е една
провалена държава
Тя не успя да се трансформира нито в национална държава, нито в гражданска държава или дори в стабилна имперска държава. Това е федерация само на книга, тъй като централното правителство следва политика на етническа и езикова хомогенизация и отхвърля всякакви правомощия на 83-те републики и региони в страната. Хиперцентрализацията обаче разкри многобройните слабости и недостатъци на страната, включително свиваща се икономика, притисната от международни санкции, военни поражения в Украйна, които разкриват некомпетентността и корумпираността на нейния управляващ елит, и безпокойство в много региони заради свиващите се бюджети.
Москва най-после се разкри като грабителски имперски център, който изчерпва капацитета си да удържа под своя контрол цялата страна. Но все още повечето
западни лидери не виждат ползите от разпадането на Русия
Разграждането на Руската федерация ще бъде третата фаза на имперския колапс след разпадането на съветския блок и на Съветския съюз в началото на 90-те години на миналия век. Този процес се задвижва от борбите за власт на елитите и засилващо се съперничество между централното правителство и недоволните региони, което в някои части на страната може да доведе до граждански войни и гранични спорове. Освен това, ще се насърчи и появата на нови държави и междурегионални федерации, които ще контролират собствените си ресурси и вече няма да изпращат своите хора да умират за империята на Москва.
Колкото повече Москва се затваря, толкова повече нейният капацитет за външна агресия ще намалява. И като една бита държава, подложена на интензивни международни санкции и лишена от ресурсната си база в Сибир, тя ще има силно намалени способности да атакува съседите си. От Арктика до Черно море Източният фронт на НАТО ще стане по-сигурен; а Украйна, Грузия и Молдова ще си върнат окупираните територии и ще поискат интеграция в Европейския съюз и НАТО, без да се страхуват от реакцията на Русия.
Страните в Централна Азия също ще се чувстват все по-освободени и ще могат да се обърнат към Запада за сътрудничество в областта на енергетиката, сигурността и икономиката. Китай ще бъде в по-слаба позиция да разширява влиянието си, тъй като вече няма да може да си сътрудничи с Москва, а в Руската федерация могат да възникнат и нови прозападни държави, които да повишат стабилността в няколко региона на Европа и Евразия.
Въпреки че ядрените оръжия ще останат потенциална заплаха,
руските лидери няма да извършат национално самоубийство,
като ги изстрелят срещу Запада. Вместо това те ще се опитат да спасят политическото си бъдеще и икономическото си богатство - както направи съветският елит. И дори ако някои нововъзникващи държави се сдобият с такива оръжия, те няма да имат причина да ги разполагат, докато търсят международно признание и икономическа помощ. Поструските държави вероятно ще се стремят към ядрено разоръжаване - подобно на Украйна, Беларус и Казахстан след разпадането на СССР.
Идеята, че западните лидери, говорейки за колапса на Русия, помагат на президента Владимир Путин, е подвеждаща. Кремъл твърди, че Западът иска да унищожи Русия, независимо от реалната политика, а опроверженията от страна на Вашингтон и Брюксел само подхранват конспирациите на Кремъл.
Много по-ефективен подход по-скоро би бил ако Западът ясно посочи какво точно подкрепя. Откритата подкрепа на плурализма, демокрацията, федерализма, гражданските права и автономията на републиките и регионите в Русия може да помогне на нейните граждани, като им демонстрира, че те не са глобално изолирани. Те също така ще имат нужда от достъп до информацията, която Москва премълчава и забранява, особено когато става въпрос за гарантиране на сигурността, икономическо развитие и създаване на мирни, продуктивни, цивилизовани отношения със съседите.
След ужасите на руските атаки срещу Украйна и оправданията, които правителствени лидери и съветници дадоха за извършвания геноцид, надеждите на западните лидери, че могат да бъдат установени ползотворни отношения с Кремъл след като Путин слезе от власт, или че либералите могат да демократизират тази империя, са само едни добри пожелания.
Западът направи една
сериозна грешка,
когато прие, че рухването на съветския комунизъм означава края на руския империализъм. И тъй като имперските държави неизменно се сриват, когато се опитат да си позволяват повече, отколкото трябва ( да се надскочат), и когато центробежният натиск се подхранва от икономически затруднения, регионални недоволства и национални възраждания, сега задължително не трябва да се повтаря тази грешка - да приеме напълно погрешната теза, че настоящата империя е нещо неизменно.
Превод: Faktor.bg