До момента очакванията от следващия парламент са той да бъде също толкова безплоден, като настоящия. И все пак има шанс в следващите месеци нещата да се променят, защото причините, които досега проваляха редовните правителства, вече не приличат на дебели червени линии, които никой не прекрачва.
Една от тези причини беше отказа на Борисов да признае своето лично поражение в битката с Румен Радев и да плати политическата цена за това поражение – оттегляне и път за нов председател, който да изведе партията от изолацията, в която попадна заради него. Формално поводите за такова оттегляне бяха двете загуби на избори от ИТН и от ПП, вътрешната и международна изолация заради обвиненията в корупция, както и ниския му рейтинг, по нисък от този на партията му. Смята се, че лидерът трябва да добавя партийни симпатизанти, а не да ги отнема. Вместо това, с реплики като „Аз съм Меси”, той продължава до момента да води своята лична битка с Радев и
да търси реванш,
като използва и ГЕРБ за основен инструмент в тази борба. А това естествено блокира разбирателството с останалите партии и обрича страната на нови и нови избори.
Въпреки, че остава начело на ГЕРБ засега, Борисов вече изглежда готов на всякакви компромиси – той предложи кабинета на Габровски без претенции да бъде негов лидер в сянка, преглътна обидите от ДБ и ПП и им обеща подкрепа за техен кабинет, а неговата заявка, че след новите избори може да има коалиция на ДПС, ГЕРБ и БСП е достатъчно дебел намек, че е готов да направи още по-голяма жертва, прекрачвайки дебелите червени линии с ДПС и БСП.
Такава коалиция впрочем изглежда много възможна и заради партийни сметки около местните избори наесен. Трите партии са силно заинтересовани от своето участие в местната власт, защото имат структури в цялата страна. Ако са в управлението и сами провеждат тези избори, ще получат голям бонус, и заедно може да отрежат пътя на ПП към утвърждаване в местната власт. Възможно е цената за Борисов от такава коалиция да е много солена и да му струва личната кариера, но той засега поне изглежда готов да я плати.
Другата причина за провала на сегашния парламент беше ината на ПП да следва стратегия за пълна еднопартийна победа в изборите и превземане на цялата власт със собствено парламентарно мнозинство. Тази стратегия, основана на разбирането, че противника трябва да бъде напълно изхвърлен от политическото поле, силно радикализира както лидерите, така и избирателите на партията. Сега ПП няма друг изход, освен
да иска нови и нови избори,
да отказва всякакво сътрудничество и да мечтае за държава, в която управляват сами, за да е в единомислие с избирателите си. Което е рецепта за поредица от избори и провалени парламенти.
Петков и Василев изглежда вече проумяват безумието на такава стратегия и правят крачка назад, като обсъждат общо явяване с ДБ и с други сродни партии. Съгласието им за предизборна коалиция означава и приемане на далеч по-компромисната стратегия на Христо Иванов за сближаване с ГЕРБ по приоритети и политики, което е също път към по-стабилен следващ парламент. До момента обаче Петков и Василев не изглеждат готови за общо правителство с ГЕРБ през април, въпреки че декларират готовност да са далеч по-мека опозиция, отколкото в момента, което все пак е стъпка напред поне към парламентарно евроатлантическо представителство.
Единствено третата причина – желанието на Румен Радев
да всява раздор между партиите
и да блокира съставянето на редовно правителство, изглежда същата като преди.
За съжаление, преизбирането на Румен Радев за президент го превърна в незаобиколим политически фактор. Вторият мандат легитимира голямата еднолична власт, която той вече беше съсредоточил в ръцете си, след като активно се намеси в политиката и създаде най-голямата политическа и конституционна криза в страната от началото на века. Радев разчете общественото доверие като подкрепа за вдигнатия юмрук и за конфронтацията, която той предизвика. При това подкрепата идваше както от мнозинството избиратели, така и от партии като ДБ, БСП, ИТН и ПП, които имат малко общо помежду си. Радев без съмнение и досега използва тази подкрепа злоумишлено - първо за подкопаване на парламентарния модел в страната и на устоите на многопартийната демокрация, и второ за обслужване на интереси на Москва по време на нейната война в Украйна. Злоумисъла е планировка и означава, че той няма да смени своята стратегия и в бъдеще ще продължи да манипулира партиите и да подкопава всички техни опити за диалог, помирение и съставяне на редовни правителства, които биха му отнели целия ресурс да ги разделя и да ги владее, а това означава че той също има полза от нови и нови предсрочни избори.
От тази гледна точка следващия парламент ще прилича на този по това, че в него ще има много партии и липсващо единомислие за стабилно редовно правителство. Президентът също ще си играе с мандатите така, че да блокира единодействие, особено по евроатлантическа линия.
И все пак ако трябва да изразя оптимизъм в проценти, шанса в следващия парламент да има редовно правителство е над 50%, защото всички в него вече разбират, че
няма никакво време за политически експерименти
Надеждата е, че страхът от политически крах на партиите вкупом ще се окаже по-силен от личните сметки. Друга надежда, за съжаление, не виждам.