Популярният руски таблоид "Комсомолская правда" публикува днес обширен репортаж от България, пълен с манипулации, лъжи и обидни квалификации за български граждани. "Как превръщат България в страна на професионални русофоби" е написан от Дария Асламова, като в подзаглавие се обяснява, че "Специалният ни кореспондент отиде при братушките, за да види със собствените си очи как в София надига глава нацизмът".
Текстът започва с описание на демонстрация срещу САЩ и НАТО пред американското посолство, където "вярно, че има не повече от 20 души, но полицаите са в пъти повече". Илюстрация дали наистина има поне 40 полицаи няма. Такива не се виждат и от приложеното видео на акцията, дело на две крайно леви и проруски организации - Движение "23 септември" и Оплот "България", чийто знамена и знаци се виждат сред плакатите, предаде "Дневник".
Първата структура, избрала за име датата на избухване на Септемврийското въстание, се декларира като приела "марксистко-ленинската теория и изучава натрупващия се нов исторически опит на революционните и съпротивителните движения по света. Ние виждаме своята най-непосредствена задача в това да работим за изграждане на приемствена революционна организация". Втората е фактически местно поделение на организация на сепаратистите от Донбас, а и записи от дейността ѝ редовно се публикуват на видео канала Donbass News в YouTube. Активистите ѝ често развяват знамето на самообявилата се Донецка народна република на територията на Украйна.
Асламова описва България като територия, през която НАТО минава и прави каквото си иска и цитира "моят сръбски приятел Альоша Миленкович, известен журналист и познавач на балканската история" да казва, че в Сърбия имали израз "българска политика", т.е. постоянно страстно присъединяване към победителя, политика на забит в гърба нож". "Ако утре балансът в света се промени и НАТО претърпи поражение, още през нощта по улиците на София ще има многохилядни демонстрации на българи, викащи, че насила са ги вкарали в НАТО", допълва сърбинът. В статията не пише, че той е кореспондент на китайската държавна телевизия CGTN.
Следват описания как в баровете в София вече не сервирали ракия, защото не е модно, а келнер обяснявал, че днес ракия пиели само в селските кафенета. Думите "Русия е прекрасна страна, много обичаме руснаците", които казвал средностатистическият българин, всъщност били пълно лицемерие, защото руснаците за него са просто туристи, т.е. пари, обяснява авторката и дава пример как катастрофално се провалят на избори всички русофилски партии.
Следват обяснения от Велиана Христова, журналистка от "Дума": "Защото виня руснаците, не искате нищо да правите и това ме вбесява! САЩ са навсякъде, а къде е Русия? "Америка за България" прави проекти в училищата ни, подготвя учители, работи с образователното министерство и това е фактически паралелна образователна система! Младото поколение не се интересува кое е истина и кое - не. Знаят само, че нашите партизани са били терористи и че комунизмът в България е признат за престъпен режим".
Това "Комсомолская правда" обобщава, че така "ще се появи девствена откъм познание територия, в която, подобна на Запада, само 17% знаят какво е Втората световна война".
Друго описание, което читателите в Русия научават е, че "България е страна на професионални русофоби, живеещи от западни грантове", макар много от тях да били учили в СССР и до днес прекрасно да говорят руски.
Дария Асламова получава разяснение на ситуацията и от Петьо Блъсков, главен редактор на в."Труд": "Това е стремеж да се подмазват на новите ни приятели. Тези борци много искат американските другари да ги потупат по рамото и да им кажат "Браво!". А има и платени пропагандисти-агитатори, които търсят как да компрометират Русия на българска земя." След което дава и пример за "главният по събаряне на паметници - Иво Инджев, отличен съветски кадър".
Авторката описва неуспешния си опит по телефона да вземе интервю с Инджев с думите "от другата страна се чу съскане като от змия". Но пък интервю ѝ дава Борис Цветков, ръководител на Антифашисткото движение в България, за когото тук живеят деца и внуци на фашисти, техни наследници, чакащи реванш, а най-яркият пример е т.нар. Луков марш.
Разговорът преминава към въпрос на журналистката "Но учениците знаят, че Русия е спасила българите от турско иго и им е подарила държавност?".
"Пишат, че Русия е имперска сила, която е искала да завладее България и е освободила българите, само за да достигне Проливите", отвръща Баева. Оказва се, че сме "откраднали" територия от България, макар че не е ясно как се краде територия от държава, която не е била още на картата, допълва Дария Асламова.
Тя споделя шока си от гледката как се продават сувенири с нацистка символика до "Александър Невски", както и как на храма преди било "красиво написано, че е въздигнат със средства на българския народ в знак на признателност към руския народ за освобождението". Сега текстът бил "В знак на памет за хилядите руски, български, украински, молдавски, финландски и румънски воини, паднали през 1877-1878 г." От снимките ясно се вижда, че първото е мраморен надпис до входа, поставен през 1924 г. (и намиращ още там на български и руски език), а второто е малка информационна табела.
Припомнено и как "достойно отговори" на тази тема патриах Кирил в София в скандалния край на посещението си в България: "Ние сме за историчческата истина, а сме я завоювали с кръвта си".
Авторката възкликва: "Какво е това! Държавите България, Украйна, Молдавия, Финландия тогава не са съществували! Освобождавани са българските земи именно от Руската империя, платила свободата на българите не само с руска кръв, но и с немислимата за онова време сума от 1 милиард и 100 милиона златни рубли - двегодишният бюджет на страната за 1878 г. Българските власти не само са сменили табелката. Започнали са пропаганда за прекръстването на църквата."
Без да се споменава и дума, че храмът вече е носел името на светите братя Кирил и Методий, когато България е воювала с Русия в Първата световна война, авторката разговаря с Горан Благоев, който обяснява защо подкрепя инициатива да се върне това име на най-представителния български храм. "Гледам го и ми се повдига от отвращение. Господи, заради кого сме погубили нашите предци?!", отново възкликва авторката.
Още един историк - Дарина Григорова, обяснява, че Западът се върнал към езика на студената война и това е опит да се пренапише историята - и да се забрави за Победата - от страна на победените, търсещи реванш. "По отношение на паметниците България засега държи отбраната", допълва Григорова. Тя смята, че все пак имало надежда, защото сред младежите "само 5 мислят и четат, но ги има", а във всеки български храм свещениците споменавали Царя Освободител и падналите воини за вярата и Отечеството".
Руската журналистка е приложила като илюстрация една от скулптурните композиции от Паметника на съветската армия, но със следния текст: "Паметник на срещата между руските и българските войници през 1944 г. Днес съветските воини са обявени в България за окупатори".
Асламова дава пример за български "шедьоври на самоунищожението" като например този, че "български нехора с еднакъв ентусиазъм се борят не само за събарянето на съветски паметници, но и за издигането на нови - на своите западни "приятели". Преди няколко години те издигнаха паметник на 314 американски летци, загинали при варварските бомбардировки на София. Паметникът предвидливо е вдигнат на територията на американското посолство, за да не ги залеят с лайна. Впрочем, проучвания установиха, че младите българи са уверени, че София е била бомбардирана от... руснаците!"
Какво е това проучване, къде, кога и от кого е правено - няма подробности. Данните на авторката за загиналите американски летци са много далеч от реалността. Паметникът не е на територията на посолството, а пред него. И вече беше залят с боя - през 2014 г. след митинг на "Атака" и пламенна реч на депутатката Магдалена Ташева. Той е платен с дарение от Стародавната и почитаема масачузетска артилерийска рота.
Според позиция на организация на потомци на български офицери от царската армия няма нищо необичайно в този паметник, защото "Всеки военнослужещ, загинал под знамето си, независимо от коя страна на фронта се е сражавал, има право на достойна памет. Мъртвият не ни е враг и отдаването на почит към загиналите е въпрос на цивилизованост, част от моралния кодекс на всеки офицер." Даден е и пример как в гробища край Тутракан и Добрич са положени останките на сражавали се и от двете страни по време на Първата световна война.