„Слави Дончев е роден 1922 г. Започва да се занимава с българска история още в края на 30-те години, повлиян от книгата на Димитър Съсълов „Пътя на България“. Успява да отиде в Монголия в началото на 60-те години, където прекарва няколко години. Той има изключителни интереси във връзката между българската история и историята на Изтока. Наричаха го бай Слави Хуна, защото той открива и доказва връзката на булгарите, както той ги нарича и както пише в книгата „Булгарите“, с хунобулгарите и връзката на булгарите по време на великото преселение на народите, в което ние булгарите сме едни от основните, ако не и основната част от това велико преселение.“, казва Николай Акимов за архитект Слави Дончев – един ренесансов българин, чието културно влияние излиза извън границите на България. Днес режисьорът Николай Акимов гостува на Кънчо Кожухаров в предаването "Видимо и невидимо: Изопачената история". 

Гостът разказва, че през 70-те години на миналия век проектът за реставрация и съхранение на Мадарския конник е възложен на арх. Слави Дончев. Друг изключителен принос на арх. Дончев е, че благодарение на доклада, изготвен от него и представен пред ЮНЕСКО Мадарският конник е признат за паметник на световното културно наследство и за национален символ на България.
„Той изследва монголските струнни лъкови инструменти ,които са на основата на коня - лъкът е от конски косми, струните са от конски косми, а самият гриф е конска глава.“, казва гостът за интердисциплинарните изследвания на арх. Дончев в областта на струнните лъкови музикални инструменти, на архитектурата и културата. В тях арх. Дончев проследява връзката между Изтока и Европа, с което доказва например, произхода на цигулката. 

Гостът споделя, че в ръкописите на архитекта, които престои да бъдат издадени има и архитектурни аналогии между Изтока и Европа. „Храмът на небето (храмови сгради, разположен в Южната част на централен Пекин, б.р.) е построен на принципа на юртата. Най-интересното обаче е, че Храмът на небето, юртата и кръглата черква в Преслав имат едни и същи архитектурни особености. Те са изградени на базата - 12 колони, 8 притвора, т.е. те са изградени точно на базата на т. нар. централноазиатски или прабългарски календар.“

„Неговата теза за българската азбука беше изключително интересна и за нас и за китайците. Има документи, според това което пише един арабски автор, „булгарите и тибетците използваха писмената на китайците и маните (манихейците)“. Идвайки насам нашите хора носят китайските знаци, но установявайки се тука те започват да боравят и с гръцките знаци. Но гръцките знаци не отговарят на техния език, защото гръцката азбука е фонетична, а китайските знаци са пиктография, това са рисунъчни знаци. И за да могат да общуват с местното тракийското население, което е основното, автохтонното население тука, българите правят комбинация между пиктографична писменост и фонетична писменост“, казва арх. Слави Дончев във филма на Николай Акимов „За св. Методий, глаголицата, кирилицата и българската азбука“.
Целият разговор на Кънчо Кожухаров с Николай Акимов гледайте във видеото: