Руският посланикът, която се появи на място, каза, че храмът ще бъде затворен и че РПЦ ще се произнесе за съдбата му
"Трябва да разграничим експулсирането на определени служители от затварянето на Руската църква. Това са две страни на един и същи проблем, като експулсирането на служителите няма нищо общо с вярата", заяви пред БНТ богословът доц. Костадин Нушев.
"На изгонените свещеници не са наложени никакви дискриминационни мерки в качеството им на духовници, а в качеството им на чужди граждани, които под прикритието на свещенослужители, са извършили нарушения, засечени от българските служби за сигурност", посочи Нушев.
"Българските власти нямат отношение към затварянето на храма. Кой го затвори е въпросът, на който трябва да се намери отговор. Всички останахме с впечатление, че посланикът на Руската федерация, която се появи на място, каза, че храмът ще бъде затворен и че РПЦ ще се произнесе за съдбата му. След това тя очевидно си даде сметка, че такава намеса на светски власти, особено чужди, в религиозната дейност на един храм в центъра на София, очевидно противоречи на доста разпоредби", коментира още той.
"Неясно е защо след като има и други свещеници - българин и украинец, които служат в Руската църква, храмът се затваря", коментира богословът.
"Писмото на руското посолство, че няма отношение към храма е признание, че българските власти са компетентни да вземат решение", каца още доц. Нушев.
"Писмото на русенския митрополит Наум посочва специфичната компетентност на църковните власти и статута на църквата. Макар да играе ролята на представителство на руската патриаршия пред българската, все пак се подчинява на определени канонични норми".
Нушев попита дали затварянето на храма всъщност не е продължение на действията, заради които свещениците са експулсирани.
"Ако някой от тях е издал заповедта да се затвори храмът, макар той да е експулсиран, то тази дейност, която се е развивала в храма, продължава своя ефект и продължава своите деструктивни въздействия, като нагнетява напрежение, разрушаване на обществения мир, използване на религиозните храмове за политическо напрежение".
Доц. Нушев смята, че това е част от сценарий храмът да се използва за прокарване на политически влияния.
"В навечерието на предизборната кампания виждаме как партии и движения са склонни да използват православието в своята пропаганда и идеология, за да нагнетяват напрежението - това може да стане неуправляем процес".
Фактор
"На изгонените свещеници не са наложени никакви дискриминационни мерки в качеството им на духовници, а в качеството им на чужди граждани, които под прикритието на свещенослужители, са извършили нарушения, засечени от българските служби за сигурност", посочи Нушев.
"Българските власти нямат отношение към затварянето на храма. Кой го затвори е въпросът, на който трябва да се намери отговор. Всички останахме с впечатление, че посланикът на Руската федерация, която се появи на място, каза, че храмът ще бъде затворен и че РПЦ ще се произнесе за съдбата му. След това тя очевидно си даде сметка, че такава намеса на светски власти, особено чужди, в религиозната дейност на един храм в центъра на София, очевидно противоречи на доста разпоредби", коментира още той.
"Неясно е защо след като има и други свещеници - българин и украинец, които служат в Руската църква, храмът се затваря", коментира богословът.
"Писмото на руското посолство, че няма отношение към храма е признание, че българските власти са компетентни да вземат решение", каца още доц. Нушев.
"Писмото на русенския митрополит Наум посочва специфичната компетентност на църковните власти и статута на църквата. Макар да играе ролята на представителство на руската патриаршия пред българската, все пак се подчинява на определени канонични норми".
Нушев попита дали затварянето на храма всъщност не е продължение на действията, заради които свещениците са експулсирани.
"Ако някой от тях е издал заповедта да се затвори храмът, макар той да е експулсиран, то тази дейност, която се е развивала в храма, продължава своя ефект и продължава своите деструктивни въздействия, като нагнетява напрежение, разрушаване на обществения мир, използване на религиозните храмове за политическо напрежение".
Доц. Нушев смята, че това е част от сценарий храмът да се използва за прокарване на политически влияния.
"В навечерието на предизборната кампания виждаме как партии и движения са склонни да използват православието в своята пропаганда и идеология, за да нагнетяват напрежението - това може да стане неуправляем процес".
Още от България
Италиански институт: Цар Самуил се завърна - историческо събитие с политически последици за Балканите
"Немалко трудно пренебрегват факта, че пристигането на останките и пищната церемония, която го съпътства, съвпадат на практика с началото на предизборната кампания за президентските избори", пише коментаторът
Нова платформа осветява България - от изборите до парите зад политиката
„Обичам данните“, казва създателят на тази наистина впечатляваща платформа – Атанас Стоянов, суперпрограмист, който от години живее във Флорида, САЩ, но все по-често се връща в родината и май ще си остане тук.
Министерството на финансите : ГЕРБ разпространява неверни твърдения и внушения
"Сметната палата е независим орган и като такъв работата ѝ не подлежи на вмешателство. Твърдения за „устни указания“ от страна на МФ също противоречат на всякакви законоустановени практики", твърдят от там