“Сърбите провеждат своята асимилаторска политика срещу българите от Западните покрайнини с различни средства и методи в различните времена. Първоначално, първите години след окупирането на Западните покрайнини, което се случва на 6, 7, 8 ноември 1920 г., те се опитват чрез терор, чрез физическо насилие, тежки принудителни мерки, изпращания в концлагери, в затвори, избивания и всяване на повсеместен страх това население директно да го сърбизират и да го накарат да се откаже от българските си корени. В последствие тази политика се променя, според това каква е формата на управление в Югославия и какъв е историческият период.“, казва д-р Валентин Янев, съпредседател на Граждански комитет „Западни покрайнини“. Днес той гостува на Кънчо Кожухаров в предаването "Видимо и невидимо: Изопачената история".
„Сърбия е „взела на въоръжение“ модела, който използват руснаците, създавайки своята империя от Мурманск до Владивосток, обявявайки се за обединители на славянството, стоящи начело на славянството, но и на още стотина други народности, които не са никакви славяни.“, коментира идеята на Сърбия за създаване на „сръбски свят“. „Сърбия се опитва да прави това нещо и на Балканите по подобие на това, което върши русия и да се яви нещо като Пиемонт на южните славяни. Но както виждаме, те далеч не се задоволяват само с това да „обединят“ южните славяни. Те вкарват в изкуствената си държава румънски етнос, унгарци от Войводина, албанци и вкарват, разбира се, и българите от Западните български земи. Така че това е някакъв умален модел, някакъв джобен формат на руската империя, само че заложен тука на Балканите. Но виждате, че след 100 г. експеримент този опит се провали, не можа да просъществува. В условията на донякъде демократични процеси всичките им народности се разбягаха. Дори и тези, които стоят най-близко до тях, черногорците, и те предпочетоха да излезнат от общата държава.“
„Нашият комитет работи на принципа, че казаното отлита, написаното остава. Досега сме издали три тома книги „Съдбата на българите в Западните покрайнини“. Предстои издаването и на четвърти. В написването на тези книги участват хора грамотни, хора, които са работили в Западните покрайнини, имат отношение към тях, имат познание - историци, политици, консули, общественици - и тези хора, компетентни всеки в своята област, са написали своите доклади и ние сме ги издали в тези три книжки, за да се знае, да се помни, да не се отрича и да може да бъде една база, едни източници за ползване и надяваме се с помощта на тези три написани и четвърта явяваща се книга, плюс книгата на Едвин Сугарев „Елегия за краището - съдбата на българите в Западните покрайнини“, това да послужи за модел за създаване на някаква платформа или доктрина на това какво да прави българският държавен връх със Сърбия, какви отношения, каква позиция и какво да иска да прави. Затова са създадени тези книги. Аз се надявам, че те няма да отидат в небитието, а ще бъдат крайъгълен камък, плюс разбира се, безброй много други исторически книги и материали, пръснати в нашите архиви, за да започне все някой да изгражда и българската доктрина.“
Целият разговор гледайте във видеото: