Доц. д-р Румен Петров е социален психолог, преподавател в НБУ, департамент Здравеопазване и социална работа.
„Това, което ме занимава, е склонността на много от нас, и образовани, и необразовани, да мислим, че войната може да получи различни оценки според това, дали сме победители или победени. Дали имаме шанс да наложим своята гледна точка.“, споделя доц. Румен Петров.
„Роят се департаменти, катедри и колежи по корпоративна национална сигурност. С етикета „Сигурност“ се продава страшно много образование, но все още нямаме никъде катедри по изучаване на мира.“
„Подозрението към мира, към сговорчивостта и към усилията да се разберем, влияе и на много повече ежедневни неща, като социални политики например, като това колко бедност е справедливо да се толерира, колко е добре да бъде разликата между най-богатите и най-бедните, от кой момент нататък е вредна, как разбираме, че е вредно, от кой момент нататък, и намираме за неморално или за развращаващо социалното ни единство.“, казва доц. Румен Петров.
„Не сме свикнали да изучаваме в контекст, както не сме свикнали да изучаваме страшно проблемното време между 1915 и 1945 година. Не като учени, а като хора да извлечем поука за това време.“
„България, която е едно джезве държава, но се управлява като империя, свръх централизирана, много потисната периферия. Провинцията е тежко репресирана по отношение на метрополията, която монополизира всякакви решения, което непрекъснато корумпира периферията. Няма баланс между от централно и локално, т.е. само с баланс между централната и местната власт може да има надежда, че двете ще се поддържат в добра форма.“
„Отношението ни към войната е свързано с отношението ни и към бедността и начина, по който се отнасяме към слабия, към болния и към инвалида Той има общо с начина, по който се отнасяме към войната, нейните рискове, жертви, възможността изобщо да се случи.“, вярва доц. Р. Петров.
Целият разговор на Деян Кюранов с Доц. Румен Петров можете да гледате във видеото: