„Този паметник е паметник на лъжата. Това не е история. Две са основните опорки, които пускат непрекъснато всички привърженици на русия и на комунизма у нас по повод на паметника, че това било паметник и не трябвало да се маха и че било история. Не е паметник на историята, това е паметник на лъжата! Паметник на историята е една малка плоча отзад в западна посока, която трябва да ни напомня за Горянското движение, защото дълги години у нас се разпространяваше мнението, че България била най-послушният сателит на СССР и никакви бунтове не е имало. А тези горяни – Бенковски, Търпана, които загинаха в Сливенския Балкан и Пирин до село Влахи, изобщо не се споменаваха. За назидание на останалата част от народа и за „велик спомен“ от това как е потушено с огромната войска Горянското движение е издигнат паметника. Това е една материализирана лъжа и не напразно ходиха и слагаха венци върху нея поклонниците на т. нар. Червена армия. Било освобождение от фашизма. Нищо подобно, съветската армия е окупационна армия.“, казва за Красимир Симеонов в разговора си с Кънчо Кожухаров в предаването "Видимо и невидимо: Изопачената история". Красимир Симеонов е режисьор, сценарист, актьор и преводач на Кристина Лугн, едно от големите имена в съвременната шведска поезия.

„Нямаме нито една демократична медия и аз непрекъснато съзирам едни розово-червеникави нюанси във всичките ни ефирни телевизии. Нищо сериозно там не може да бъде обективно отразено.“, казва сценаристът и прави аналогия с книгата „Джелсомино в страната на лъжците“ на Джани Родари. Това, което е впечатлило Кр. Симеонов в тази уж детска книга е визионерството на нейния автор, който е бил член на италианската комунистическа партия и много добре е познавал комунистите. Главният герой попада в страната на лъжците, в която има закон, според който нищо не трябва да се нарича с истинското му име, всички казват обратното на действителността, а честните хора са хвърляни в затвора. За да се разруши царството на лъжците трябва да се премахне лъжата и да се каже истината.

Кр. Симеонов си припомня времето на социализма, когато въпреки, че е извоювал длъжността на сценарист в Студиото за игрални филми „Бояна“, лъжата за „хубавия“ живот в България не се издържаше. „Отвсякъде всеки миг да тече лъжа - нещо което беше трудно обяснимо. А защо тази лъжа? Защото действителността беше много убога (бедна, мизерна, жалка – б.р.), действителността беше ужасна - материално и духовно.“

„Не е приятно целият ти живот да мине в лъжа и като се обърнеш, да го осъзнаеш още повече. Това е много страшно! Но ето сега с този паметник и отчаяното вкопчване в ръчички, главички и останали части от тялото си проличава до каква степен лъжата е заседнала в психологията на тези хора, идеологията на тези хора.“

Целият разговор на Кънчо Кожухаров с Красимир Симеонов, в който ще научите как се строят автомобили, трактори и камиони в несъществуваща фабрика в Нижни Новгород, за лъжите на комунистическите стихоплетци и други разобличени лъжи можете да гледате във видеото: