Гост в днешното издание на предаването „Видимо и невидимо:Контрапропаганда“ бе Кристина Христова, председател на Коалицията за медийна грамотност. Тя подчерта, че ако искаме да формираме активно гражданско общество, медийната грамотност трябва да се превърне в национален приоритет, най-вече на образованието. „Важно е още от ранна детска възраст в децата да развият умения за критично мислене и ориентиране в световния медиен свят, където се сблъскват с различни информационни източници, включително манипулативни“, настоява Христова.

Повод за разговора е представената в края на октомври т.г. интерактивна карта на медийната грамотност в България. В нея са обобщени данни за 182 проекта, реализирани през последните десет години, в преобладаващата си част от неправителствени организации. Основен акцент на проектите е обучението в медийна грамотност на учители, които после да обучават своите ученици.  

Държавата все още не е осъзнала важността на медийната грамотност за младите хора според г-жа Христова. В момента те се учат на нея частично, в рамките на предмета „Гражданско образование“, и то само в последните два класа на средното образование. „Във Финландия гражданското образование започва от началните класове, по техния пример и българското образование би трябвало да се стреми към изграждане на общностни и критични умения у децата“, препоръчва медийния експерт. Според Христова учителите играят централна роля в това усилие. Те трябва да преподават предметите си активно, чрез въвличане на учениците в образователния процес, като най-вече им дават насоки как сами да намират и оценяват информацията в интернет, вместо да разчитат само на факти от учебниците. „По-младите учители проявяват интерес към новите методи, и именно тяхната подготовка и готовност да продължават да обучават нови колеги, е изключително важна за успеха на обучението по медийна грамотност в училищата“, обнадеждена е гостенката. Препорпъчително е обаче медийната грамотност трябва да е интегрирана в програмата на началните класове, и не само да запознава децата със структурата и функциите на държавата, но и с принципите на критичното мислене и работата с информация, особено идваща от медиите. Това сега не се прави, а неправителствените организации не могат да заместят държавните институции освен заради липсата на капацитет, и заради краткосрочността на отделните проекти за медийна грамотност, което не позволява координация и надграждане на отделните инициативи. 

Водещият и събеседничката му обръщат внимание и на заплахата от дезинформацията, която ни залива, особено от социалните мрежи. Според тях както медийната грамотност, така и противодействието на тази дезинформация трябва да се превърне в национален приоритет. Проверката на фактите не е достатъчна, най-ефикасно би било на манипулативните разкази да се противопостави обективен разказ за случващото се, при това изпреварващо в идеалния случай. И тук изкуственият интелект не може да помогне много в разпознаването й, цащото понякога сам използва конспиративни теории. „Развитието на технологиите е двупосочен процес - както за борба с дезинформацията, така и за създаването й, като дезинформаторите често изпреварват проверяващите на фактите и технологичните експерти. Нужни са системни усилия за обучение на хората как сами да разпознават манипулацията в информацията, с която се сблъскват всеки ден. Това е мисия на медиите, но за съжаление те не са на нужната висота, а и работещите в тях не се чувстват достатъчно защитени от своите началници, ако посочат лъжите и манипулациите на поканен за интервю политик.

В заключение Кристина Христова посочва необходимостта от системно и национално финансиране за образователни проекти, което да подпомогне разпространението на медийната грамотност и развитието на уменията за критично мислене в новите поколения. Тя вярва, че това би имало дългосрочен ефект върху общественото развитие и ще позволи на България да се превърне в общество, което се ориентира с лекота в съвремения дигитален свят.

Гледайте цялото интерво на Калин Манолов с Криситна Христова: