"Към края на 20 век имахме оптимистична визия за развитието на демокрацията. В края на 80-те години се състояха поредица нежни революции. Победоносната вълна от демократизация Фукуяма нарече край на историята. Нещата обаче се оказаха по-сложни. Глобализацията породи криза на държавността", коментира пред БНР политологът доц. Огнян Минчев.

"В рамките на глобализацията имаме дълбока криза на националната държавност, суверенитетът на държавата бива рязко редуциран от глобалните икономически процеси. Националната държава до голяма степен е ограничена да практикува национална идентичност", поясни Минчев.

"Глобализацията породи криза на държавността, оттук и на демократичната държавност и се постави въпросът възможна ли е глобална демокрация", изтъкна той.

По думите му глобализацията е довела до всеобщност на пазара и общуването, но не и до глобални институции, а това е структурна криза на демокрацията.

"Глобализацията изостри конфликтите между статукво и промяна в повечето общества. Тази поляризация, която наблюдаваме навсякъде, като започнем през САЩ и стигнем до самата България, се поражда от динамиката на самата промяна и разделянето на обществото по отношение на промяната", смята Минчев.

Политологът отчита нарастващ конфликт между различни международни сили, ориентирани към различни позиции – от една страна доминиращата либерална визия в управлението на Запада, а от друга - засилване на традиционалиско-консервативните ориентации, които се стремят да съхранят обществата от прекалено големите промени.

"Информационната лавина, която върви с глобалните технологии за обработка на информацията, създава огромни благоприятни възможности за манипулиране на информационния поток в полза на определени политически стратегии за миналото и бъдещето", отбеляза още в анализа си Огнян Минчев.

Той акцентира върху разделението на обществата на два лагера – прогресистки – на тези, които бързат да влязат в един нов свят, и "другата половина" – на обществени и политически движения, които отхвърлят "неразумността на тази динамична промяна и са фокусирани върху запазване на традиционната култура и традиционното състояние на обществото".

"Това ще се окаже политическото разделение на 21 век", подчерта доц. Минчев.

"Няма империя, която оцелява в условията на световна модернизация", заяви политологът.

Според него "опитите да се конструират империи" в нашата съвременност са "нелепи".