"Целите, които са поставени със законопроекта, обхващат един по-широк периметър от първоначално заявения - текстовете, които са посветени на прокуратурата, и в частност нормите от главата за съдебната власт. Самият законопроект преминава през националния празник, правомощията на президента, мандата на Народното събрание", коментира Законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията проф. Пламен Киров, преподавател по Конституционно право пред БНР. 

"Когато се предприемат конституционни промени, в дъното винаги стоят политически цели", смята той. 

"Заявените цели бяха свързани с ограничаване на властта на главния прокурор - да се преборим с т.нар. прокурорски произвол. Люшкаме се в крайности. Ликвидираме фигурата на главния прокурор като основна фигура на съдебната власт, заличавайки цели функции на прокуратурата. Главният прокурор ще притежава правомощията на Висшия адвокатски съвет. Изцяло се прекрояват функциите на прокуратурата. Фигурата на главния прокурор се свежда до един административен ръководител на Главна прокуратура". 

Той коментира готвените промени, касаещи правомощията на президента. 

"Нашата Конституция предвижда два органа, които упражняват учредителната власт – Велико народно събрание и обикновен парламент. Винаги има една сянка на съмнение кога е компетентно Великото народно събрание да извърши желаните конституционни промени и кога може и обикновеното да ги стори. Тълкувателно решение на Конституционния съд от 2003 година определя параметрите на тази споделена компетентност".

"Спорно е и дали не е в компетентността на Великото народно събрание предлаганата промяна във Висшия съдебен съвет и създаването на два самостоятелни съвета - съдебен и прокурорски", посочи още проф. Киров. 

Той обясни повече и за очакваната оценка от Венецианската комисия относно внесените в Народното събрание промени в Конституцията. 

"Тя не е ментор или надзорен орган по отношение на националните парламенти и конституционни системи. Може да даде препоръки и оценки". 

"Струва ми се, че макар и с по-бавната процедура – с мнозинство от две трети, ще се пристъпи към изменение на някои текстове", прогнозира Киров.

"Има възможност някои текстове да отпаднат между четенията, както и да да бъдат подобрени. Основната задача ще бъде да се минимизират щетите, отколкото да се създаде една хубава правна уредба"