„В новата ни история не сме имали година с толкова много избори, в която президентът така драстично да се намеси в политическия живот на страната“, каза в интервю за БНР Стефан Попов, професор по философия и социология в Нов български университет.

Според него не е имало президент, „който да се опълчи на едно правителство“, нито пък служебни правителства, които посмяват да извършат инвентаризация в най-ключови точки на краденето на държавата“.

Относно кухнята на политическите преговори и показването ѝ преди сформиране на бъдещото правителство Попов коментира:

„Смятах, че някакво мъпет шоу ще бъде. Оказа се, че не е така и резултатите до този момент са много обнадеждаващи. Тези преговори не са аналогични на преговорите на Кръглата маса. Тук става нещо друго. Тези преговори, открити, 18 по 6 часа за една седмица – огромно нещо, са вид продължаваща идентификация пред публика на новите политически сили.“

Хората се умориха не само от избори, колкото от тази изтерзаваща пандемия, отбеляза още анализаторът в предаването „Преди всички“. По думите му ужасът и несигурността, дошли с пандемията, са пробудили хората за промяна, по подобие на хиперинфлацията 1996 г.

„Пандемията изигра тази роля, на хиперинфлацията – тя просто докара хората до един предел, в който те казаха – стига! Но това „Стига!“ е негативно, то е революция, тиха. Оттук нататък трябва да се формира някакъв нов ред и първата крачка към този нов ред е правителство, което от една страна да си върши работата, от друга страна – да не допусне повторение на ГЕРБ.“

Попов вижда като основен приоритет пред новите управляващи декриминализацията на държавата.

„Това, че има квоти, не звучи добре на българската публика. Подозрително е, че си делят някакви сектори, но какво да направят? Те трябва да получат някакви министерства и съответно отговорности. Това е естествената логика, така става по целия свят. Как ще го обяснят публично, е друг въпрос“, посочи Стефан Попов по темата за управленската формула.

Попов е на мнение, че избирателят няма да накаже БСП за участието на партията в правителството, защото в случая влизането в управлението не е „скачане върху нещо луксозно, а по-скоро отговорност, която може и да ги съсипе утре“.

Попов вижда „Възраждане“ като „някакъв разбойник, който се опитва да хвърля гранати напред-назад“.

ГЕРБ и ДПС трябва да бъдат не изолирани, а игнорирани на практика, изтъкна той. 

2021 г. е сред най-интензивните политически години в новата история на България, посочи проф. Попов и припомни за преломната 1997 г., като очерта още две дати, които ще се изучават в учебниците: 

„2001 година, когато монарх става премиер и започва дълбинно да подкопава институционалния ред на България. 2009 година тази работа се извежда вече на равнището на институциите и това разлагане на институции, започнало 9 години преди това, става част от самата институционална система – онова, което наричат по света пленена държава, аз го наричам криминализирана държава. В момента, 12 години по-късно, имаме надежда за един прелом, в който тези 12 години да бъдат преодолени.“