„Без всякаква скромност мога да кажа, че никой няма да го направи по-добре от мен. Никой няма да го почувства така, както аз ще го почувствам и ще го предам, защото този филм не просто е от сърцето на войната и аз там съм вътрешен човек, който живее сред тези герои и самата съм основната героиня, която свързва останалите герои, но аз съм още и човекът, който знае болките на България, знае въпросите на България и с този филм аз отговарям на тези въпроси. Много исках той да е човешки, емоционален, защото обикновените човешките истории, това е което извиква емпатията, а не цифри, факти и както по новините се предава за войната. В този смисъл филмът е уникален, защото няма нищо подобно в България, което е заснето от българка, с българското лице, насочено директно към българите.“, казва Тетяна Станева в разговор с Росица Генчовска в предаването „Видимо и невидимо: За Украйна“. Тетяна Станева е бесарабска българка, журналист, сценарист, продуцент, основател на Международния кинофестивал за етнографско кино „Око“. Тя е в София за премиерата на документалния филм “Писма от Войната. Писмо 1”, чийто автор е тя.
„Имали ли сте някога чувството, когато разбираш, че смъртта ти диша тук (на рамото, бел. р.) буквално? Точно това изпитвах, защото просто не знам ще се върна ли.“, разказва за страха в навечерието на първия снимачен ден на филма. „Обаче, когато бях вече там, когато отидох при войниците, аз не знам с каква чудодейна сила, въпреки че докато интервюирах, и във филма се вижда, цял ден имаше гърмежи, но аз бях толкова спокойна. Не знам как да го обясня, но аз се доверих на тях като на войници-експерти, които знаят къде е по-безопасно.“
Бесарабската българка споделя емоционално, че нейните корени и родно място са в Украйна, но България ѝ дава крила. Тук тя се вдъхновява от срещите с хора, които ѝ вдъхват надежда и оптимизъм.
„Успях да разкажа само някакви общи състояния, да намеря концентрирани думи след 2 години война, за това какво е положението и да отговоря на най-често задаваните въпроси. Но естествено не можах да покажа всички страни на войната и много интересни истории които България трябва да знае, защото това са истории за българите в Украйна.“, казва авторката.
Тетяна Станева има вече планове за бъдещи епизоди на филма, в които да разкаже за евакуацията, за плена, за приятелите, които те напускат за кратко, а някои завинаги, за семействата, които се разделят, а други, които даже и по време на война, се създават. „. Как всички тези травми са преживяват? Не разказах също за евакуацията от Херсонска област. Има бесарабски българин, който е архитектът на Антоновския мост и аз много искам за него да разкажа. България трябва да знае за тези свои герои и на тяхно име да нарича улиците, площадите.“
Целият разговор на Росица Генчовска с Тетяна Станева можете да гледате във видеото: