Калин Манолов

 Двете най-системни партии в България най-после се разпаднаха. БСП и ДПС бяха лицата на мирния преход, гарантите за етническия мир, двигателите на европеизацията ни, и прочие клишета. А всъщност и двете партии 

зорко пазеха родилия ги и отгледал ги комунизъм

 БСП - от страната на палачите, ДПС - от страната на жертвите. Нарекохме тази срамна сделка „национален консенсус“ и захлупихме под нея цялото политическо пространство. 
Сега се правим на „изненадани“ от изключването на Корнелия от БСП, все едно не помним дворцовият преврат на 10 ноември 1989, подкокоросан от Кремъл и извършен с помощта на КГБ и ДС. Един от плакатите на първите митинги го описваше брилянтно: „Най-мразим да ме преустройват тия, дето вече са се устроили“. За 35 години ТИЯ освен себе си, устроиха и правнуците си.

Правим се на потресени от откровено криминалния характер, който придоби конфликта между Делян и Доган в ДПС. Че те кога са били демократични политици? Доган и две трети от основателите на ДПС бяха доносници на Държавна сигурност. Феноменът Пеевски бе създаден от тях, за да увеличава личното им богатство чрез престъпни схеми, станали възможни единствено заради широко затворените очи на полицаи, съдии и прокурори. 

Доносниците или престъпниците са по-големи демократи?

 И нали комунистическият режим създаде и едните, и другите? Именно могъщата и безнаказана организираната престъпност е най-ясният знак, че комунизмът в България не си е отишъл. И партиите са част от нея!
Затова смея да прогонозирам, че ДПС и БСП няма да бъдат единствените разцепени. ВСИЧКИ ПАРТИИ от последните 7 парламента ще минат по този път. Защото в същността си са повече или по-малко 

организирани престъпни групи

 Когато прекалено повярвал си нов кандидат-главатар оспори властта на стария, бандата задължително се разпада. И това е добра новина.
Друг е въпросът, че след съзидателното разрушение няма кой да започне съзидателен градеж.