Войната в Украйна изглежда постоянна. Нито една от страните не изглежда способна да унищожи противниковата сила или да формулира какво би било необходимо за постигане на мирно споразумение. Руснаците разговарят с Беларус, Индия и всеки друг, когото могат да намерят, но никой не може да помогне достатъчно на бойното поле или в завода за боеприпаси, за да обърне хода на събитията. Украинците говорят със Съединените щати, НАТО и всеки друг, който ще ги изслуша, за да продължат да получават оръжия - може би дори нови. Но Украйна все още не е пречупила Русия, която е загрижена да предотврати разпадането на страната, а това може да се окаже трудно. На бойното поле има движение и от двете страни, но движението не носи със себе си вкуса на победата. В такъв случай кога свършват войните, ако ръководството не иска да отстъпи?
Историята показва, че има няколко отговора на този въпрос.
1. Войната приключва, когато едната страна няма материални възможности да продължи. Кампанията на Германия през Втората световна война приключва, когато тя не е в състояние да произведе и да използва оръжията, необходими за отблъскване на съюзническите сили.
2. Войната приключва, когато моралът на едната страна е изчерпан - когато войниците и цивилните просто не желаят да носят тежестта на войната, дори ако победата е възможна. Такъв е случаят със Съединените щати по време на войната във Виетнам.
3. Войната приключва, когато няма надежда за радикално увеличаване на военната мощ и когато чуждата намеса е невъзможна. През Втората световна война Великобритания продължава да упорства, знаейки, че не може да победи Германия, но с основание очаквайки американска намеса.
4. Войната приключва, когато последиците от поражението изглеждат поносими за цивилното население. През Втората световна война италианската общественост вижда съюзническата окупация като предпочитана алтернатива. (И обратното - народите продължават да воюват, когато цената на поражението е катастрофална.)
Със сигурност има и други обстоятелства, при които една нация би се съпротивлявала отвъд надеждата, и други, при които нацията с готовност би капитулирала, вместо да издържи на войната. Но при преценката на войната ключов е не толкова апетитът на военните за съпротива, тъй като военните се занимават с воюване, колкото апетитът на цивилните. Те произвеждат военни материали и носят бремето на загубите и болката, които могат да направят войната непечеливша.
За да се опитаме да разберем как завършва войната в Украйна, трябва да разгледаме всички тези и други въпроси, но с особен акцент върху желанието на цивилните да продължат да се бият. Обществеността несъмнено е уморена и от двете страни - руснаците от жертвите и последващото призоваване на още наборници, а украинците - от постоянните нападения срещу цивилни граждани и гражданска инфраструктура. Руснаците биха желали да се сложи край, но не с цената на бунт на семействата, чиито синове са призовани. Украинците са ограничени от страха си, че отстъпването пред руснаците може да доведе до терор. В този случай народът, който е най-уморен от войната, е и най-изплашен от последиците на поражението.
Нито една от страните не е загрижена за материалните загуби. И двете биха искали повече, но желанието за повече няма да доведе до капитулация. Липсата на материали може да накара едната или и двете страни поне да потърсят решение. В момента и двете страни се сражават с определено ниво на въоръжение. Те не пречупват другата страна и нямат причина да смятат, че сегашните им доставки ще го направят. Руснаците имат свой собствен промишлен комплекс, плюс вносни оръжия от места като Иран. Украйна има огромен поток от оръжия от Запада, особено от САЩ. Това създава една стабилна, но безкрайна война. Ако това продължи, има сериозна вероятност от загуба на гражданския морал. Ето защо Москва ще се опита да се увери, че нейното промишлено производство и контакти остават непокътнати, като същевременно се стреми да подкопае доставките за Украйна. Украйна ще се опита да се увери, че САЩ поне ще поддържат доставките на оръжие, като същевременно се опитват да сведат до минимум оръжията, които постъпват в Русия от чужбина.
Тъй като и двете страни са изправени пред проблема с морала на цивилното население, и двете ще се опитат да сведат до минимум страха на цивилното население от поражение. Но докато Украйна се страхува от поражение от страна на Русия, капитулацията е практически невъзможна. Същото не може да се каже за Русия. Така че най-вероятният резултат ще бъдат мирни преговори, наложени от вътрешните вълнения в двете страни. В Русия вече има известни вълнения, но в Украйна те са малко. Руснаците не са успели да подклаждат вълнения там и следователно ще трябва да се включат в още по-интензивна кампания на терор, ако успеят. Но мирните преговори няма да се случат, докато и от двете страни не се появи описаното усещане за дисбаланс. Трябва да има елемент на принуда. Така че ключът е в манипулирането на чуждото цивилно население, защитата на местното население и въвеждането на нови и практични оръжия, които ще налагат болка, без да предизвикват външна намеса.
Тогава с течение на времето усещането за невъзможност за победа ще предизвика мирни преговори, но не и докато реалността не го наложи, пише Джордж Фридман в анализ за „Геополитикал фючърс”.
Превод: БГНЕС